Ангел Попкиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Попкиров
български революционер
Роден
Починал
1968 г. (87 г.)

Образование Одринска българска мъжка гимназия
Народен представител в:
XVII ОНС   
Писмо от Ангел Попкиров до Павел Делирадев, 12 юли 1948 г.

Ангел Попкиров (изписване до 1945 година: Ангелъ попъ Кировъ), с псевдоним А. Каракашев, е български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в дедеагачкото село Малък Дервент, тогава в Османската империя. Учи в Одринската българска гимназия. Като учител в кошукавашкото село Аврен става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след покръщаването на по-малкия му брат Георги Попкиров.[2] Привърженик е на лявото крило. Учителства в село Горно Суванлии и е и районен началник на Софлийската революционна околия.

През октомври 1904 година бяга в България и османските власти го осъждат задочно на смърт. През 1906 г. в София се създава Тракийско благотворително дружество „Антим I“, като за негов секретар е избран Ангел Попкиров. През октомври 1907 г. в Пловдив се провежда конгрес на тракийските организации. Той се обявява за учредителен и приема Устав на Съюза на одринските благотворителни братства. Избран е Управителен съвет на Съюза като за секретар отново е избран Ангел Попкиров.

В 1908 година участва в редактирането на вестник „Одрински глас". През септември 1908 г. се провежда конгрес на Одрински революционен окръг в Одрин. Конгресът решава да участва в предстоящите избори за народни представители в Одринския вилает като се излезе със самостоятелна листа или се търсят компромиси с други организации. Решава да се издава вестник „Одринска заря“ като един от редакторите е определен Попкиров. След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 г. е един от активистите ѝ. След Балканските войни е назначен за кмет на присъединения към България Софлу[3], а след парламентарните избори през 1914 г. става депутат от Западна Тракия в Народното събрание.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5.
  2. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 284, 286.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 377.
  4. Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915 г., стр. 81.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
     Портал „Македония“         Портал „Македония