Ангел Попкиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Попкиров
български революционер
Роден
1881 г.
Починал
1968 г. (87 г.)

Образование Одринска българска мъжка гимназия
Народен представител в:
XVII ОНС   
Писмо от Ангел Попкиров до Павел Делирадев, 12 юли 1948 г.

Ангел Попкиров (изписване до 1945 година Ангелъ попъ Кировъ), с псевдоним А. Каракашев, е български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в дедеагачкото село Малък Дервент, тогава в Османската империя. Учи в Одринската българска гимназия. Като учител в кошукавашкото село Аврен става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след покръщаването на по-малкия му брат Георги Попкиров.[2] Привърженик е на лявото крило. Учителства в село Горно Суванлии и е и районен началник на Софлийската революционна околия.

През октомври 1904 година бяга в България и османските власти го осъждат задочно на смърт. През 1906 г. в София се създава Тракийско благотворително дружество „Антим I“, като за негов секретар е избран Ангел Попкиров. През октомври 1907 г. в Пловдив се провежда конгрес на тракийските организации. Той се обявява за учредителен и приема Устав на Съюза на одринските благотворителни братства. Избран е Управителен съвет на Съюза като за секретар отново е избран Ангел Попкиров.

В 1908 година участва в редактирането на вестник „Одрински глас". През септември 1908 г. се провежда конгрес на Одрински революционен окръг в Одрин. Конгресът решава да участва в предстоящите избори за народни представители в Одринския вилает като се излезе със самостоятелна листа или се търсят компромиси с други организации. Решава да се издава вестник „Одринска заря“ като един от редакторите е определен Попкиров. След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 г. е един от активистите ѝ. След Балканските войни е назначен за кмет на присъединения към България Софлу, а след парламентарните избори през 1914 г. става депутат от Западна Тракия в Народното събрание.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.5
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 284, 286.
  3. Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915 г., стр. 81.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 134.
     Портал „Македония“         Портал „Македония