Ангел Попкиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Попкиров
български революционер
Роден
1881 г.
Починал
1968 г. (87 г.)
Народен представител в:
XVII ОНС   
Писмо от Ангел Попкиров до Павел Делирадев, 12 юли 1948 г.

Ангел Попкиров (изписване до 1945 година Ангелъ попъ Кировъ), с псевдоним А. Каракашев, е български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в дедеагачкото село Малък Дервент, тогава в Османската империя. Учи в Одринската българска гимназия. Като учител в кошукавашкото село Аврен става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след покръщаването на по-малкия му брат Георги Попкиров.[2] Привърженик е на лявото крило. Учителства в село Горно Суванлии и е и районен началник на Софлийската революционна околия.

През октомври 1904 година бяга в България и османските власти го осъждат задочно на смърт. През 1906 г. в София се създава Тракийско благотворително дружество „Антим I“, като за негов секретар е избран Ангел Попкиров. През октомври 1907 г. в Пловдив се провежда конгрес на тракийските организации. Той се обявява за учредителен и приема Устав на Съюза на одринските благотворителни братства. Избран е Управителен съвет на Съюза като за секретар отново е избран Ангел Попкиров.

В 1908 година участва в редактирането на вестник „Одрински глас". През септември 1908 г. се провежда конгрес на Одрински революционен окръг в Одрин. Конгресът решава да участва в предстоящите избори за народни представители в Одринския вилает като се излезе със самостоятелна листа или се търсят компромиси с други организации. Решава да се издава вестник „Одринска заря“ като един от редакторите е определен Попкиров. След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 г. е един от активистите ѝ. След Балканските войни е назначен за кмет на присъединения към България Софлу, а след парламентарните избори през 1914 г. става депутат от Западна Тракия в Народното събрание.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.5
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 284, 286.
  3. Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915 г., стр. 81.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 134.
     Портал „Македония“         Портал „Македония