Андрей Ковачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Ковачев
български политик от ГЕРБ

Роден
13 декември 1967 г. (51 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Университета в Саарланд
Политика
Професия мениджър
Партия ГЕРБ, Европейска народна партия
Европейски парламент
депутат 2009 – до сега
Европейски парламент
Член на Председателството (квестор) 2014 - 2019
Андрей Ковачев в Общомедия

Андрей Андреев Ковачев е български политик от ГЕРБ, член на Европейския парламент от 2009 г. досега.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и кариера на мениджър[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Ковачев е роден на 13 декември 1967 г. в София. Има диплома по биология от Университета на Саарланд, Германия (1990 – 1995). По-късно защитава докторат в същия университет (1995 – 1998). Владее английски, немски, френски, руски и испански език.

В периода 1995 – 1998 г. д-р Андрей Ковачев е асистент в университета Саарланд, Германия. По-късно става стажант в Европейския парламент. От 1998 г. е търговски директор в „Alfa Laval Agri“, а от 2002 г. е търговски мениджър в „John Deere“. Между 2004 и 2009 г. е регионален директор за Централна и Източна Европа за „Elsevier“.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2007 г. Андрей Ковачев е заместник-ръководител на Комисията по външна политика и европейски въпроси и заместник-международен секретар на ПП ГЕРБ[1]

Д-р Ковачев е избран за евродепутат след изборите за Европейски парламент през 2009 г. от листата на ГЕРБ. В Европейския парламент Андрей Ковачев оглавява българската делегация в групата на Европейската народна партия[2].

Между март 2011 г. и ноември 2018 г. Андрей Ковачев е заместник-председател на Съюза на европейските федералисти. Освен това той е и председател на Българския съюз на европейските федералисти.

През 2014 г. е преизбран за евродепутат (втори в листата на ГЕРБ).

През 2014 е избран за Член на Председателството на Европейския Парламент(Квестор), член на Комисия по външни работи и Подкомисия по правата на човека и член на Делегация за връзки със Съединените американски щати. Заместник-член на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония.

През 2019 г. е отново преизбран за евродепутат (втори в листата на ГЕРБ).

Дейности и позиции в Европейския парламент[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Андрей Ковачев е заместник-председател на Комисията по външни работи на ЕП и член на Подкомисията по сигурност и отбрана, както и на Делегацията за връзки със САЩ; заместник-член е на Комисията по регионално развитие и Делегацията за връзки с държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН)

  • Комунизъм и преход[3]

На 17 ноември 2010 г. д-р Андрей Ковачев организира конференция в Европейския парламент на тема „Изстраданата европейска мечта на България 1944 – 1989[4][5]. В събитието участват най-високопоставени лидери от ЕП и Европейската народна партия, включително президентът на ЕП г-н Йежи Бузек, председателят на ЕНП г-н Жозеф Дол и бившият президент на ЕП и председател на борда на директорите на Фондация „Конрад Аденауер“ д-р Ханс-Герт Пьотеринг. На конференцията присъстват редица политически затворници от времето на комунистическия режим в България, репресирани български турци през т.нар. Възродителен процес, както и много други граждани, чиито лични трагедии са преплетени с комунистическия репресивен апарат на бившата Държавна сигурност.

Събитието се радва на голям успех сред академичната общност, журналисти, организации на репресирани и граждани интересуващи се от историята на тоталитаризма в Източна Европа. Според президента на ЕП Йежи Бузек, който открива конференцията: „Българската опозиция по време на комунистическия режим беше важна с това, че запази европейските ценности – демокрация, право на собственост, идеята за свободата на мисълта и словото, които днес са в основата на Европейския съюз“.

От 2011 г. д-р Ковачев подпомага електронна страница[6], поддържана от журналиста и участник в конференцията Христо Христов, която се разви като един от най-сериозните източници на информация за изследване на бившата „Държавна сигурност“ и комунизма във България, както и за документи относно влиянието на тайната комунистическа полиция върху българската икономика и върху прехода към демокрация и пазарна икономика.

  • Нов закон за дипломатическата служба на България

Д-р Андрей Ковачев е член на работната група в ЕП за Обективна европейска история (Reconciliation of European Histories). Той е и защитник на реформата в българската дипломатическа служба и законовите промени внесени през 2011 г. от българското правителство, целящи да ограничават влиянието на агенти на бившата ДС в българската държава и дипломация[7].

Според Андрей Ковачев „ законът не е прищявка на министъра на външните работи, както противниците му искат да го представят, а е продължение на битка, стара колкото българския преход, тъй като опитите за ограничаване на сътрудниците на тайните служби датират още от неговото начало. Тази битка е част от борбата на българското общество за справедливост “.

  • Евроинтеграция на Западните Балкани

В дейността си като евродепутат д-р Андрей Ковачев обръща значително внимание на страните от Западните Балкани и тяхната европейска интеграция, считайки, че приобщаването е единствения път към мир и просперитет в този регион, Андрей Ковачев многократно заявява подкрепата си към реформаторските правителства с европейска ориентация.

В резолюцията на ЕП за напредъка на Македония през 2010 г.[8] д-р Андрей Ковачев а автор на важни поправки, с който за първи път от европейска трибуна се подчертава „значимостта на спазването и поддръжката на културното наследство, което е стълб на европейските ценности и принципи“. При това, резолюцията отбелязва, че „редица гробища, надписи върху фрески и артефакти, които принадлежат към българското културно наследство, са абсолютно изоставени и в руини“.

На редица форуми д-р Ковачев изразява загрижеността си относно „дискриминацията в Македония, особено към гражданите, които открито декларират своето българско самосъзнание. В много случаи, тези хора са били малтретирани и са станали жертва на произволни съдебни решения, отказ за наемане на работа, политически мотивирани арести и лишаване от свобода“.

Според българския евродепутат особено важно за интеграцията на Македония в Европа е гражданите да са запознати с обективната история на своята страна. Задължителна стъпка в този процес е отварянето на архивите на комунистическите тайни служби на бивша Югославия, както и обявяване на имената на хората свързани с тях. Андрей Ковачев нееднократно е припомнял на македонския политически елит изстрадания път на България към Обединена Европа, не на последно място заради влиянието на бившите тайни служби в икономическия и политически живот на страната.

Подобно е и отношението му към Сърбия, към чиито власти и представители той неведнъж се е обръщал с искане да отворят архивите на югославските комунистически секретни управления УДБА и да ги предоставят на другите бивши югорепублики[9].

Андрей Ковачев в привърженик на отпадането на визите за пътуване в страните от ЕС за всички държави от Западните Балкани. Той открито се противопоставя на тенденцията за възстановяване на визовия режим с някои от тях, тъй като „практиката показва, че визите отнемат възможността на гражданите да опознаят по-добре Обединена Европа, от която един ще станат част“.

  • Икономическо управление в ЕС

Андрей Ковачев е сред тези, които подкрепят идеята за общо икономическо управление на ЕС[10]. Той защитава позицията, че единната валута трябва да бъде подкрепена от икономически и фискални политики и координация на наднационално ниво. В тази връзка, д-р Ковачев нееднократно изразява федералните си възгледи за необходимостта от надмогване на междуправителствения инстинкт в икономическата сфера и създаването на наднационални механизми за консултация и вземане на решения. Според него общата валута няма да има стабилна икономическа основа ако държавите не работят съвместно по въпроси от икономическо и бюджетно естество.

  • позиция по конституционните въпроси на ЕС – общоевропейски листи, един пряко избран президент на ЕС, подкрепа на ЕСВД (предложения за реформи)

Андрей Ковачев е превърженик на идеята, част от евродепутатите да бъдат избирани с общоевропейски листи. През 2011 г. той застава зад предложението[11] на колегата си от Великобритания Андрю Дъф, 25 членове на Европейския парламент да бъдат избирани по този начин. Според Ковачев инициативата е недвусмислен знак за това, че федералният проект е единственият път напред за Европа[12]. Въпреки разделенията в почти всички парламентарни групи и сериозната опозиция от водещите евродепутати в ЕНП, българският евродепутат отстоява позицията, че отхвърляне на това предложение от новия Европейски парламент с разширени правомощия би било капитулация пред националния популизъм. За него, както и за редица други федералисти, паневропейските листи разширяват политическото пространство от регионалното и националното към наднационалното. Такова европейско представителство би засегнало легитимността на европейските партии.

Като следваща стъпка за засилване демократичната легитимност на европейските институции, д-р Андрей Ковачев предлага позициите на президент на Европейския съвет и на Европейската комисия да бъдат обединени в президент на Европейския съюз, който да бъде избиран пряко от европейските граждани.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

На 13 октомври 2015 г. в една от залите на Европейския парламент в Брюксел се състои за четвърти пореден път среща от поредицата „Изстраданата европейска мечта на България 1944 – 1989 г.“ под мотото „Комунизмът и несломимият човешки дух!“, спонсорирана от Андрей Ковачев. На това събитие като говорител е поканен деятелят на бившата ултранационалистическа организация Съюз на българските национални легиони и бивш политически затворник, Дянко Марков. Във връзка с антисемитски изказвания на Марков в миналото, организациите Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, българският клон на Б’ней Брит и Маргиналия изпращат до Ковачев отворено писмо, в което го критикуват за това, че е дал трибуна на Марков.[13] В писмото са поставени редица въпроси към евродепутата, но Ковачев така и не отговаря публично на тях.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сайт на ПП ГЕРБ
  2. Сайт на Европейската народна партия
  3. Какво отбелязваме на 1 февруари
  4. „Изстраданата европейска мечта на България 1944 – 1989“
  5. „The Endured European dream of Bulgaria 1944 – 1989“
  6. Държавна сигурност.com
  7. „Вижда ли се края на прехода във българската дипломация?“
  8. Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно доклада за напредъка на бивша югославска република Македония за 2010 г.
  9. Въпрос с искане за писмен отговор до Комисията. Относно: Архивите на бившата югославска комунистическа тайна служба UDBA (8 юли 2010 г.)
  10. Speech of Dr Andrey Kovatchev in congress of the Union of European Federalists, panel „European federal union – time to decide!“
  11. Предложение за изменение на Акта за избиране на членове на Европейския парламент към 7 юли 2011
  12. Изказване на д-р Андрей Ковачев по предложение на Андрю Дъф за транснационални листи за избор на евродепутати
  13. Какво значат гастролите на антисемита Дянко Марков в Европейския парламент?. // Маргиналия, 17 декември 2014. Посетен на 1 декември 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]