Анна Фьодоровна
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Анна Фьодоровна | |
|---|---|
| велика руска княгиня | |
 Великата княгиня Анна Фьодоровна. Портрет от 1796 г. |
|
|
|
|
| Родена | |
| Починала | |
|
|
|
| Религия | Православие |
| Семейство | |
| Род | Ветини, Романови, Дом Олденбург |
| Баща | Франц (Саксония-Кобург-Заалфелд) |
| Майка | Августа Ройс Еберсдорф |
| Братя/сестри |
Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд Антоанета фон Сакс-Кобург-Заалфелд Леополд I Ернст I Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд |
| Съпруг | Константин Павлович (26 февруари 1796 – 20 март 1820) |
| Анна Фьодоровна в Общомедия | |
Анна Фьодоровна (23 септември 1781 – 15 август 1860) е германска принцеса от рода Сакс-Кобург-Заалфелд (след 1826 Сакс-Кобург-Гота) и велика княгиня на Русия от 1796 до 1820 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Анна Фьодоровна е родена на 23 септември 1781 в г. Кобург, Германия, като принцеса Юлияна Хенриета Улрике фон Сакс-Кобург-Заалфелд (на немски: Juliane von Sachsen-Coburg-Saalfeld). Тя е дъщеря на херцог Франц Ксавие Антон фон Сакс-Кобург-Заалфелд и херцогиня Августа Каролина Ройс фон Еберсдорф и сестра на крал Леополд I Белгийски. Кралица Виктория е нейна племенница.
Живот в Русия[редактиране | редактиране на кода]
Руската императрица Екатерина Велика я избира за съпруга на своя по-малък внук, великият княз Константин Павлович. Юлияна, която още няма петнадесет години, след като приема православието и руското име Анна Фьодоровна, се омъжва за великия княз на 26 февруари 1796 и получава титлата „велика княгиня“.
Бракът на Анна и Константин се оказва неуспешен. Великият княз, който е грубо и незряло момче, прави жена си нещастна. След три години Анна бяга от съпруга си и се завръща в Кобург. Скоро след това отново се завръща в Русия и прави неуспешен опит да се събере с Константин. През 1801 г. Анна, след като е замесена в няколко незначителни дворцови интриги, окончателно напуска Русия.
Живот след Русия[редактиране | редактиране на кода]
На 28 октомври 1808 г. Анна ражда незаконен син, наречен Едуард Едгар Шмит-Льове, чийто предполагаем баща е Юлий Габриел Емил де Сеньо – дребен френски благородник. Едуард е осиновен от по-малкия брат на Анна – херцог Ернст I Сакс-Кобург-Готски и с декрет от 10 януари 1818 г. получава фамилията фон Льовенфелс.
По-късно Анна се установява в Берн, Швейцария, където през 1812 г. ражда второ незаконно дете – дъщеря, наречена Луиза Хилда Агнес. Неин баща е Рудолф Абрахам де Шиферли, швейцарски хирург и кавалер на Анна от 1812 до 1837 г.
През 1814 г. великият княз Константин Павлович прави последен опит да убеди Анна да се върне при него, но среща категоричния ѝ отказ. Същата година Анна Фьодоровна придобива имение на брега на река Ааре, което нарича Елфенау. В Елфенау Анна Фьодоровна прекарва остатъка от живота си.
След деветнадесет години раздяла на 20 март 1820 г. бракът на Анна Фьодоровна и великия княз Константин Павлович е официално разтрогнат. Три месеца по-късно Константин се жени повторно, а умира на 27 юни 1831 г.
Анна надживява бившия си съпруг с двадесет и девет години и умира на 15 август 1860 г. в имението си край Берн, Швейцария.
|
