Антоний Йоанович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Антоний (монах))
Антоний
български зограф
Роден

Антоний Йоанович е български зограф и духовник, монах в Кичевския манастир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на Антоний Монах е неизвестен. Роден е към края на XVIII век. Замонашва се в Кичевския манастир[1] и вероятно е някъде от Кичевско.[2]

Първите му засвидетелствани дела са от 1810 година в Бигорския манастир. Работи в „Свети Атанасий Велики“ в Октиси (1812), във „Въведение Богородично“ в Долно Мелничани (1816), в Кичевския манастир (1819).[2]

В 1821 година изписва църквата „Успение Богородично“ в село Собина, Вранско (днес квартал на Враня).[3][4][2] Антоний е автор на серия икони в тази църква, но най-впечатяваща е тази на Свети Илия (70 x 170). Иконата е сложно композирана, а сцените са рисувани в разнообразни по вид полета, обградени с барокови волути отстрани.[5] На иконата Антоний се е подписал: "Антон мѿнах ѿ Кичевски манастир".[4] В 1830 година работи в „Свети Никола Геракомия“ в Охрид, а в 1838 година в „Големи Свети Врачи“.[2]

Благодарение на силно индивидуалния му, подчертано бароков стил, могат да му се припишат много иначе неподписани творби. Подписите му са и на славянски и на гръцки.[2]

Творбите на Антоний Монах се отличават със завидно колористично чувство, което той прилага като добър художник и стилист.[6] Без да излиза от установените канони, стилът на Антоний се характеризира с чистота на линиите, чувство за монументалност и усложняване на традиционните композиции.[4]

Умира около средата на XIX век.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония // Македонска мисъл Ι (3 - 4). София, юлий - август 1945. с. 165.
  2. а б в г д е Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 71. (на македонска литературна норма)
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 42.
  4. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.
  5. Василев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония // Македонска мисъл Ι (3 - 4). София, юлий - август 1945. с. 165 - 167.
  6. Василев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония // Македонска мисъл Ι (3 - 4). София, юлий - август 1945. с. 167.