Антонио Раймонди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антонио Раймонди
Antonio Raimondi
италиански географ и картограф

Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Национален университет Сан Маркос
Научна дейност
Област География
Антонио Раймонди в Общомедия

Антонио Раймонди (на италиански: Antonio Raimondi) е италиански географ и картограф на перуанска служба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 септември 1826 година в Милано, като годината на раждането му е спорна (по други източници е роден на 19 септември 1824). През 1848 младия Раймонди участва във войната за обединение на Италия. Отвратен от ужасите на сраженията Раймонди емигрира в Перу, където пристига на 28 юли 1850 и остава там до края на живота си.

Раймонди принадлежи към семейството на класическите учени от своето време – природолюбители-енциклопедисти. За неговите изследвания не са пречка нито времето, нито мястото на пътешествие. В своите пътешествия Раймонди събира всичко – растения, животни, насекоми, минерали, провежда метеорологични наблюдения, етнографски изследвания, извършва картирания на големи региони от Перу. Събира богата информация за залежите на въглища, количеството на гуаното по крайбрежните острови Чинча, открива находища на селитра в Тарапака и злато в Карабаа, съставя застроителни планове на градовете Кахамарка, Чачапояс и Хуанкавелика, открива археологически паметници и други.

От 1850 до смъртта си изследва Перуанските Анди и източните им склонове – Ла Монтаня. През 1876 публикува общо географско описание на Перу, а през 1889 издава карта на страната в М 1:500000. През 1888 е един от основателите на Перуанското географско дружество. Изследва планинската област Анкаш, разположена между река Мараньон и Тихия океан. Открива хребета Кордилера Бланка (връх Уаскаран – 6768 м). Изследва и бреговия хребет Кордилера Негра и течащата между двата хребета река Санта (най-голямата перуанска река, вливаща се в Тихия океан). Резултатите от тези си изследвания публикува през 1873 в книгата си „Департамента Анкаш“.

Раймонди е несъмнено най-известния учен на Перу през втората половина на ХІХ век. От 1851 е професор по естествена медицина. През 1856 става един от основателите на медицинския факултет, а през 1861 – на факултета по аналитична химия към университета в Сан Маркос. Неговите мащабни изследвания са признати от Британското кралско географско дружество, Италианското дружество по антропология, етнология и сравнителна психология, Парижкото географско дружество и други.

Умира на 26 октомври 1890 година в Сан Педро де Лиос, Перу, на 64-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят няколко учреждения, училища, театри, музеи, висши учебни заведения, улици и площади в различни градове на Перу и провинция Антонио Раймонди в регион Анкаш в Западно Перу.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Minerales del Perú ó Catálogo razanado de una collección que representa los principales tipos minerales de la Republica... (1878);
  • El Perú. Estudios mineralogicos y geológicos (t. 1 – 4, 1874 – 1902);
  • Minas de oro de Carabaya (1883).

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Antonio Raimondi“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.