Антон Флориан фон Лихтенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Флориан фон Лихтенщайн
Замък Вилферсдорф, 1674

Йохан Антон Флориан фон Лихтенщайн (на немски: Johann Anton Florian von Liechtenstein; * 28 май 1656 в дворец Вилферсдорф, Долна Австрия; † 11 октомври 1721 във Виена) е 5. княз на Лихтенщайн (1718 – 1721) и от 1719 г. първият управляващ княз на имперското княжество Лихтенщайн.[1] Той получава титлата принц фон Лихтенщайн през 1709 г. и през 1712 г. херцог на Тропау. Той е принц ди Пиомбино.

Той е син на княз Хартман фон Лихтенщайн (1613 – 1686) и съпругата му графиня алтграфиня Сидония Елизабет фон Залм-Райфершайт (1623 – 1688), дъщеря на алтграф Ернст Фридрих фон Залм-Райфершайт (1583 – 1639) и графиня Мария Урсула фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург († 1649). Брат е на Максимилиан II (1641 – 1709), княз фон Лихтенщайн, и на Филип Еразмус (1664 – 1704 убит в Кастелнуово), княз на Лихтенщайн, херцог на Тропау и Йегерндорф, имперски генерал.

През 1676 г. Антон Флориан получава службата императорски кемерер и 1687 г. е първият унгарски индигент. След две години той е в тайния съвет и император Леополд I го изпраща като специален пратеник и от 1691 г. като посланик в папския двор в Рим.[2]

От 1693 г. той отговаря за възпианието на младия ерцхерцог Карл. През 1695 г. той е шеф-интендант на кралския дворец на младия ерцхерцог. На 14 май 1698 г. той получава ордена на златното руно. На 17 октомври 1703 г. той е издигнат на испански гранде първа класа.

Карл става император като Карл VI и той е неговият първи министър. През 1709 г. след смъртта на по-големия му брат Максимилиан II, Антон Флориан става управляващ принц на Лихтенщайн. През 1711 г. Антон Флориан се връща във Виена и е централна политическа фигура като шеф-интендант до смъртта си.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Антон Флориан се жени на 15 октомври 1679 г. в Граупен за графиня Елеонора Барбара Катарина фон Тун-Хоенщайн (* 4 май 1661; † 10 февруари 1723 във Виена), дъщеря на граф Михаел Освалд фон Тун-Хоенщайн (1631 – 1694) и първата му съпруга графиня Елизабет фон Лодрон († 1688). Те имат 11 деца:[3] Liechtenstein 3], genealogy.euweb.cz</ref> [4]

  • Франц Августин (1680 – 1681)
  • Елеонора (1681 – 1685)
  • Мария Антониея (1683 – 1715)
  • Карл Йозеф Флориан (1685 – 1685)
  • Антон Игнац Йозеф (1689 – 1690)
  • Йозеф Йохан Адам (1690 – 1732), 6. княз на Лихтенщайн (1721 – 1732)
  • Иноценц Франц Антон Кайетан (1693 – 1707)
  • Антония Мария Елеонора (1683 – 1715), омъжена I. на 23 септември 1702) за граф Йохан Адам фон Ламберг (1677 – 1708), II. на 3 октомври 1709 г. за граф Ергот Максимилиан фон Кюфщайн (1676 – 1728)
  • Мария Каролина Анна Елизабет Йозефина Урсула Фелицитас Маргарета (1694 – 1735), омъжена на 14 май 1719 г. във Виена за граф Франц Вилхелм фон Залм-Райфершайт (1672 – 1734)
  • Анна Мария Антония (1699 – 1753), омъжена I. на 9 септември 1716 г. за граф Йохан Ернст фон Тун (1694 – 1717), II. на 19 април 1718 г. във Виена за братовчед си княз Йозеф Венцел I фон Лихтенщайн (1696 – 1772)
  • Мария Елеонора Каролина (1703 – 1757), омъжена на 5 февруари 1719 г. за граф Фридрих Август фон Харах-Рорау (1696 – 1749)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Liechtenstein, Anton Florian Fürst. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 118 f. (Digitalisat).
  • Evelin Oberhammer: Liechtenstein, Anton Florian. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 517 f. (Digitalisat).
  • Constantin von Wurzbach: Liechtenstein, das Fürstenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 112 – 118
  • Jacob von Falke: Geschichte des fürstlichen Hauses Liechtenstein. Bd. 2, Wien 1877, S. 267 – 300.
  • Evelin Oberhammer: Der ganzen Welt ein Lob und Spiegel, Das Fürstenhaus Liechtenstein in der frühen Neuzeit. Verlag für Geschichte und Politik / R. Oldenbourg Verlag, Wien / München 1990, ISBN 3-7028-0300-9.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 177
  • Histoire et Genealogie de La Maison de Liechtenstein, La Ricamarie, Martin, Georges. page 73.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 177
  • Ancestors of Marie Christine von Reibnitz, 2008, Verheecke, José. nr.73138

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anton Florian, Fürst von Liechtenstein, geneall.net
  2. Evelin Oberhammer: Der ganzen Welt ein Lob und Spiegel, Das Fürstenhaus Liechtenstein in der frühen Neuzeit, R. Oldenbourg Verlag, Wien / München 1990, S. 218, ISBN=3-7028-0300-9/3-486-55731-9
  3. Liechtenstein 3, genealogy.euweb.cz
  4. Anton Florian Fürst von und zu Liechtenstein 1709 – 1721, Genealogics – Leo van de Pas

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]