Анхела Валвей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анхела Валвей
Ángela Vallvey
Анхела Валвей, 2008 г.
Анхела Валвей, 2008 г.
Родена1964 г. (60 г.)
Професияписател, поет, журналист
Националност Испания
Активен период1995 -
Жанрдрама, детска литература, лирика, документалистика
Известни творби„Торта с бадеми и любов”
Уебсайтangelavallvey.com
Анхела Валвей в Общомедия

Анхела Валвей (на испански: Ángela Vallvey) е испанска журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика, любовен роман, детска литература, публицистика и документалистика, носителка на наградата „Надал“.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анхела Валвей е родена през 1964 г. в Сан Лоренцо де Калатрава, провинция Сиудад Реал, Испания.[1] Завършва съвременна история в университета в Гранада и получава докторска степен по право от университета в Херона. Следва също така философия и антропология.[3] Живяла е в различни испански градове, както и във Франция и Швейцария.

След дипломирането си работи като журналист и е редовен сътрудник на испански, латиноамерикански и италиански вестници. За дейността си получава наградата за журналистика „Хулио Камба“ за статията „Самотата“ в испанския всекидневник La Razón. През 2007 г. публикува в същия вестник своята хипотеза за моралното превъзходство на левицата, идея, която оказа голямо влияние върху испанската политическа и идеологическа сцена, и за журналисти и автори. Сътрудничи и на радио и телевизионни програми.[3]

Пише поезия от ранна възраст. Кариерата ѝ започва през 1995 г. като писател на литература за деца и юноши с книгата „Кипел и електронният поглед“. През 1998 г. е издаден първият ѝ сборник с поезия „Размерът на Вселената“, който получава награда за поезия. През 1999 г. е издаден първият ѝ роман „На лов за последния див човек“.[3] За романа си „Състояния на дефицит“ от 2002 г. получава наградата „Надал“, а романът ѝ „Смърт сред поетите“ от 2008 г. е финалист за престижната испанска литературна награда „Планета“.[1][2]

Книгите ѝ отразяват загрижеността ѝ за актуални проблеми като храната, насилието и редките болести, икономическата рецесия, любовта като изкупление, и вярата във възможността за постигане на щастие чрез книги и четене. Произведенията на писателката са преведени на 20 езика по света.[2]

Анхела Валвей живее в Мадрид.[5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • A la caza del último hombre salvaje (1999)[1][2]
  • Vías de extinción (2000)[4]
  • Extraños en el paraíso (2001)
  • Los estados carenciales (2002) – награда „Надал“[3]
  • No lo llames amor (2004)
  • La ciudad del diablo (2005)
  • Todas las muñecas son carnívoras (2006)
  • Muerte entre poetas (2008)
  • El hombre del corazón negro (2011)
  • Y entonces sucedió algo maravilloso (2013)
  • Mientras los demás bailan (2014)
  • Tarta de almendras con amor (2017)
    Торта с бадеми и любов, изд.: ИК „ЕРА“, София (2017), прев. Радослава Георгиева
  • Cuentos clásicos feministas (2018)
  • El alma de las bestias (2021)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • El tamaño del universo (1998) – награда за поезия „Хаен“[1][2]
  • Nacida en cautividad (2006) – награда „Атенео“ на Севиля[4]
  • La velocidad del mundo (2012)
  • Epidemia de fuego (2017) – награда за поезия „Баркарола“

Детско-юношеска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kippel y la mirada electrónica (1995)[1][2]
  • Vida sentimental de Bugs Bunny (1997)
  • Donde todos somos John Wayne (2002)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • El viaje de una hoja de lechuga (2007) – литературна награда „Ланес де Виахес“
  • El arte de amar la vida (2015)
  • Amantes poderosas de la historia (2016)[4]
  • Breve historia de las españolas (2019)
  • Ateísmo ideológico (2021)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ángela Vallvey в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​