Направо към съдържанието

Аполонида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аполонида
царица на Пергам
Родена
Починала
предполага се II век пр.н.е.
Семейство
СъпругАтал I
ДецаЕвмен II
Атал II

Аполонида (на старогръцки: Ἀπολλωνίς, Apollōnís, Apollonis) от Кизик, е съпруга на Атал I Сотер, цар на Пергам между 241197 пр.н.е. от династията Аталиди.

Двамата с Атал Сотер имат четири сина: Евмен (* 221; † 158 пр.н.е.), Атал (* 220; † 138 пр.н.е.), Филетер и Атиней,[1] от които най-големите стават един след друг царе на Пергам. Като Евмен II е цар от 197 до 159 пр.н.е., а Атал II е цар в периода 159 – 139 пр.н.е., другите двама принца им помагат.

Полибий описва Аполонида като „жена, която поради много причини заслужава да бъде запомнена и почитана. Въпреки че произлизаше от скромно семейство, тя стана царица и запази тази висока титла до края на живота си, но не чрез използването на евтини трикове, а със своето порядъчно и честно поведение, както в личния така и в обществения живот. Преди всичко тя беше майка на четири сина, към които таеше най-съвършената майчина любов, до края на земния си път“.[2] Надпис от Пергам отнасящ се за Аполонида гласи: „тя винаги се е смятала за благословена и благодареше на боговете не заради богатството или властта, а заради това че видя своите трима по-млади сина да защитават най-възрастния и да вървят без страх сред въоръжените си поданици“.[3][4] Съпругът ѝ основава град в северна Лидия и го нарича на нея Apollonis. Двамата с Атал разширяват светилището на Деметра и дъщеря ѝ Коре в Пергам.

 
 
Атал
 
Боа
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ФилитерЕвмен
 
СатираАтал
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евмен IФилотер (?)Антиохида I
 
Атал
 
Евмен (?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ариарат IV Евсеб
 
Антиохида III
 
 
Атал I Сотер
 
Аполонида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стратоника IV
 
Евмен II
 
(?)
 
Атал II
 
Филотер
 
Атиней
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атал IIIАристоник
(Евмен III)
  1. Страбон, 13.4.2
  2. Полибий, 22.20.
  3. Esther V. Hansen, The Attalids of Pergamon. Cornell University Press, 1971. ISBN 0-8014-0615-3, стр. 45
  4. M.M. Austin, The Hellenistic World from Alexander to the Roman Conquest. Cambridge University Press. ISBN 0-521-82860-0, стр. 370 – 371.