Аполонида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Аполонида (на старогръцки: Ἀπολλωνίς, Apollōnís, Apollonis) от Кизик е съпруга на Атал I Сотер, цар на Пергам между 241 - 197 пр.н.е. от династията Аталиди.

Двамата с Атал Сотер имат четири сина: Евмен (* 221; † 158 пр.н.е.), Атал (* 220; † 138 пр.н.е.), Филетер и Атиней,[1] от които най-големите стават един след друг царе на Пергам. Като Евмен II е цар от 197 до 159 пр.н.е., а Атал II е цар в периода 159-139 пр.н.е., другите двама принца им помагат.

Полибий описва Аполонида като „жена, която поради много причини заслужава да бъде запомнена и почитана. Въпреки, че произлизаше от скромно семейство, тя стана царица и запази тази висока титла до края на живота си, но не чрез използването на евтини трикове, а със своето порядъчно и честно поведение, както в личния така и в обществения живот. Преди всичко тя беше майка на четири сина, към които таеше най-съвършената майчина любов, до края на земния си път“.[2] Надпис от Пергам отнасящ се за Аполонида гласи: „тя винаги се е смятала за благословена и благодареше на боговете не заради богатството или властта, а заради това че видя своите трима по-млади сина да защитават най-възрастния и да вървят без страх сред въоръжените си поданици“.[3][4] Съпругът ѝ основава град в северна Лидия и го нарича на нея Apollonis. Двамата с Атал разширяват светилището на Деметра и дъщеря ѝ Коре в Пергам.

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

 
 
Атал
 
Боа
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ФилитерЕвмен
 
СатираАтал
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евмен IФилотер (?)Антиохида I
 
Атал
 
Евмен (?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ариарат IV Евсеб
 
Антиохида III
 
 
Атал I Сотер
 
Аполонида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стратоника IV
 
Евмен II
 
(?)
 
Атал II
 
Филотер
 
Атиней
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атал IIIАристоник
(Евмен III)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Страбон, 13.4.2
  2. Полибий, 22.20.
  3. Esther V. Hansen, The Attalids of Pergamon. Cornell University Press, 1971. ISBN 0-8014-0615-3, стр. 45
  4. M.M. Austin, The Hellenistic World from Alexander to the Roman Conquest. Cambridge University Press. ISBN 0-521-82860-0, стр. 370–371.