Апосиопеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Апосиопеза (от гръцки: ἀποσιώπησις, замълчаване) е стилистична фигура в реториката, при която ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си, обикновено под влияние на силно вълнение или притворство. По този начин се предизвиква обрат в мислите на слушателите. Освен в реториката, замълчаване се използва в драматургията и белетристиката.

Графически апосиопезата се обозначава с многоточие.

Примери[редактиране | edit source]

Това е човек, който... Ах... човек... човек... един човек всъщност.

— „Тартюф“, Жан-Батист Молиер

И мене ми е по-добре в хотела, ама хайде, рекох, Иречек, наш човек...

— „Бай Ганьо“, Алеко Константинов

Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя —
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка.

— „На прощаване“, Христо Ботев

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
  • „Речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969