Апостол Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Апостол Кръстев
български революционер
Роден
Починал

Aпостол Кръстев (Комитата) е български революционер, опълченец от Руско-турската война през 1877–1878 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1846 година във Вълковия[1], по това време в Пиротска каза. Печалбар е във Влашко.[2] В Руско-турската от 1877–1878 година служи в Българското опълчение, в което е зачислен на 1 май 1877 година. Взима участие в боевете на Шипка. На 7 юли 1878 година се уволнява от Опълчението и заминава за Пирот. По-късно живее в родното си село и се занимава със земеделие.[2][1]

Участва в Сръбско-българската война, а по-късно и в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна – като доброволец в обоза.[3]

Краеведът Богдан Николов пише за Апостол Кръстев:

Години наред преразказва как се е воювало за свободата на българския народ на Шипка. С това го помнят генерации вълковияни и височани.[4]

Умира след неуспешния за България край на Първата световна война и прокарването на Ньойската граница, която разсича землището на Вълковия на две части. Смята се, че последните му думи са: „Защо съм се борил през пет войни – сръбската граница ли да минава през село?[3]

Апостол Кръстев е дядо по майчина линия на дисидента и общественик Петър Захаров.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Христов, Иван и С. Тодоров. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 2, IV, V и VI дружина, Стара Загора, 1999, с. 220. Посочен е като Апостол Христов, а селото като Вълковка.
  2. а б в Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за българщината, Агенция „Фокус“, 8 ноември 2010 г., focus-news.net, посетен на 23 май 2018 г.
  3. а б Петър Захаров: На сръбската експанзия в наше време е дошъл краят, в. "Македония", брой 10, 11 март 1998 г.
  4. Николов, Богдан. Цариброд, София, 2005, с. 195.