Аржентинозаври

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аржентинозаври
Реконструиран скелет на аржентинозавър, Природонаучен музей Зенкенберг, Франкфурт
Реконструиран скелет на аржентинозавър, Природонаучен музей Зенкенберг, Франкфурт
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Динозаври (Dinosauria)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Еузавроподи (Eusauropoda)
(без ранг):Неозавроподи (†Neosauropoda)
(без ранг):Макронари (Macronaria)
(без ранг):Титанозаври (Titanosauria)
род:Аржентинозаври (†Argentinosaurus)
Научно наименование
Bonaparte & Coria, 1993 г.
Обхват на вкаменелости
Аржентинозаври в Общомедия
[ редактиране ]

Аржентинозаврите (Argentinosaurus) са род титанозаври открит за първи път от Гилермо Ередия в Аржентина. Те са сред най-големите познати динозаври на планетата. Най-едрите представители на рода са достигали на дължина до 22 – 35 m, при тегло от 60 до 108 тона.[1][2][3][4]

Longest dinosaurs1.png
Сравнение между човек и аржентинозавър (в червено-бордо)

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Откритите аржентинозавърски ембриони са толкова добре запазени, че ясно си личат добре оформените вече по тях зъби. След като са се излюпвали малките са тежали само 5 кг. На възраст около 40 години са достигали тегло от 75 000 кг, като са наддавали с по 40 кг на ден.[5]

Дългите шии са им помагали да набавят храната без да се движат. Те откъсвали и гълтали листата от дърветата цели без да си губят времето в дъвчене. Храната се е смилала благодарение на бактериите, които са се намирали в огромните им черва.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paul, Gregory S. (Fall 1994). „Big Sauropods – Really, Really Big Sauropods“. The Dinosaur Report. The Dinosaur Society. pp. 12 – 13.
  2. Paul, Gregory S. (1997). „Dinosaur models: the good, the bad, and using them to estimate the mass of dinosaurs“. in Wolberg, D. L.; Stump, E.; Rosenberg, G. D. DinoFest International Proceedings. The Academy of Natural Sciences. pp. 129 – 154.
  3. Carpenter, Kenneth (2006). «Biggest of the Big: A Critical Re-Evaluation of the Mega-Sauropod Amphicoelias fragillimus Cope, 1878». in Foster, John R.; Lucas, Spencer G. Paleontology and Geology of the Upper Jurassic Morrison Formation. 36. New Mexico Museum of Natural History and Science Bulletin. pp. 131 – 138. Посетен на 8 януари 2008.
  4. Mortimer, Mickey (2001-09-12). «Titanosaurs too Large?». Dinosaur Mailing List. Посетен на 8 януари 2009.
  5. Argentinosaurus – Planet Dinosaur – Episode 5 – BBC One в Logo of YouTube (2015-2017).svg Ютюб. // Oct 14, 2011. (на английски)
  6. Argentinosaurus Feeding – Planet Dinosaur – Episode 5 – BBC One в Logo of YouTube (2015-2017).svg Ютюб. // Oct 14, 2011. (на английски)