Аристотелис Валаоритис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аристотелис Валаоритис
Αριστοτέλης Βαλαωρίτης
гръцки писател

Роден
Починал
Левкада, Гърция
Активен период от 1847 г. до 1879 г.
Подпис Aristotelis-valaoritis-signature.svg
Аристотелис Валаоритис в Общомедия
Паметник на Аристотелис Валаоритис в родното му място – Левкада

Аристотелис Валаоритис (на гръцки: Αριστοτέλης Βαλαωρίτης) е гръцки писател, поет, преводач и политик.

Биогарфия[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1824 г. в Левкада. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в Атина, завършва колеж в Женева, Швейцария, следва право в Париж и Пиза. През 1848 г. успешно завършва обучението си, дипломира се като бакалавър по право и се завръща в Гърция. През 1852 г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат. Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от Дионисиос Соломос. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише есета и политически памфлети. Превежда „Езеро“ от Ламартин и части от „Ад“ на Данте.[1]

Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βαλαωρίτης Αριστοτέλης. // livepedia.gr. (на гръцки)