Въоръжени сили на Екваториална Гвинея
| Национална гвардия на Екваториална Гвинея | |
 | |
| Видове ВС | |
|---|---|
| Армия Брегова охрана Въздушно крило | |
| Ръководство | |
| Седалище | Малабо |
| Главнокомандващ | Теодоро Обианг |
| Министър на отбраната | Мануел Нгуема Мба |
| Личен състав | |
| Редовни | 1400 |
| Мобилизационна възможност | 104 563 (мъже, 2005 г.) |
| Годни за военна служба | 56 462 (мъже, 2005 г.) |
| Призивна възраст | 18 |
| Финанси | |
| Бюджет | $3 млн. (1997 г.) |
| Процент от БВП | 0,1% (2006 г.) |
| История | |
| Реорганизиране | 1979 |
| Въоръжени сили на Екваториална Гвинея в Общомедия | |
Националната гвардия на Екваториална Гвинея се състои от Армия, Въздушно крило и Брегова охрана. Полицията и жандармерията са полувоенни формирования. Войниците са обучени зле, а поддръжката на въоръжението е неадеквана. Основните оръжия са автомати „Калашников“, РПГ-та и миномети. Старите съветски бронирани коли и транспортни камиони са извън строя. Въздуното крило разполага с няколко вертолета Ми-24 и транспортни самолети, които в повечето случаи се пилотират от наемници-чужденци.
През 1988 година САЩ даряват патрулна лодка за охрана на остров Биоко, която днес е изведена от експлоатация. В последно време приходите от петрол позволиха на страната да закупи артилерийски оръдия от Китай и катери от Украйна.
През януари 2006 товарен кораб, плаващ под флага на Сент Китс и Невис, спира на пристанище в Екваториална Гвинея. Товарът на кораба се състои от бронирани джипове и амуниции, предназначени за мисията на ООН в Демократична република Конго. Този товар обаче е конфискуван и се смята, че боеприпасите и возилата са били използвани за оборудване на въоръжените сили на Екваториална Гвинея.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
.svg){kind=small}
