Арно Бабаджанян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арно Бабаджанян
Առնո Բաբաջանյան
арменски музикант и композитор

Роден
Починал
11 ноември 1983 г. (62 г.)
Националност Флаг на СССР СССР

Уебсайт
Арно Бабаджанян в Общомедия

Арно Бабаджанян (на арменски: Առնո Բաբաջանյան) е арменски пианист, музикант и композитор от съветската ера.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бабаджанян е роден в Ереван, Арменска ССР. На 5 години с изявения си музикален талант композиторът Арам Хачеторян предлага момчето да бъде сериозно музикално образовано. Две години по-късно, през 1928 година, 7 годишният Бабаджанян влиза в Държавната Консерватория в Ереван, а през 1938 година заминава да учи в Москва с Висанион Шебалин.

По-късно се завръща в Ереван и през 1950 – 1956 преподава в Консерваторията. През този период и композира активно. Създава Трио за пиано в f# минор, с което получава широка популярност и което се счита за едно от най-силните му произведения. През 1971 година получава званието Народен артист на Съветския съюз.

Като композитор Бабаджанян твори в различни стилове, пише много популярни песни с поета Евгени Евтушенко и Роберт Рождественски. Голяма част от музиката му е свързана с арменски фолклорни мотиви и различни стилове – от Рахманинов до Арам Хачеторян. По-късните му творби са силно повлияни от Прокофиев и Барток. Признат е от Дмитрий Шостакович за „брилянтен учител по пиано“.

Често на концерти сам изпълнява творбите си на пиано.

Основни творби[редактиране | редактиране на кода]

Творби за пиано[редактиране | редактиране на кода]

за пиано соло[редактиране | редактиране на кода]

  • Prelude (1938?)
  • Vagharshapat dance (1943)
  • Impromptu (1944)
  • Polyphonic sonata (1946)
  • Capriccio (1951)
  • Six pictures (1963 – 64)
  • Poem (1965)
  • Meditation (1969?)
  • Melody and Humoresque (1970)
  • Elegy (1978)

за две пиана[редактиране | редактиране на кода]

(съвместно с Александър Арутюнян)

  • Dance (early 1940s)
  • Armenian Rhapsody (1950)
  • Festive (1960)

Творби за два соло инструмента и пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • Violin sonata (1958)
  • Air and Dance for Cello (1961)

Други творби[редактиране | редактиране на кода]

  • String quartet № 1 (1938)
  • String quartet № 2 (1947?)
  • Piano trio (1952)
  • String quartet № 3 (1976)

Оркестрални творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Poem-rhapsody (1954)
  • March of the Soviet Police (1977)

Концерти[редактиране | редактиране на кода]

  • Piano concerto (1944)
  • Violin concerto (1948)
  • „Heroic ballade“ за пиано и оркестър (1950)
  • Cello concerto (1962)

Балетни пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Parvana“ (Парвана) (1954 – 56; незавършена, може би изгубена)
  • Pas-de-deux (Па-де-де)
  • „Stellar symphony“ (Звездная симфония) (early 1960s)
  • „Umbrellas“ (Зонтики)
  • „Sensation“ (Сенсация)

За сценичен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Armenian Lipsi
  • Rhythmic dance
  • In Karlovy Vary
  • Come to Yerevan
  • Festive Yerevan
  • Nocturne (Концерт за пиано и оркестър) (1980)
  • Dreams (Концерт за пиано и оркестър) (1982)

Филмова музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Looking for the addressee (1955)
  • Path of thunder (Тропою грома) (1956)
  • Personally known (Лично известен) (1957)
  • Song of the first love (Песня первой любви) (1958)
  • Groom from another world (Жених с того света) (1958)
  • Bride from the North (Невеста с севера) (1975)
  • My heart is in the Highlands (В горах мое сердце) (1975)
  • Baghdasar's divorce (Багдасар разводится с женой) (1976)
  • Chef contest (Приехали на конкурс повара) (1977)
  • The flight starts from the Earth (Полет начинается с земли) (1980)
  • The mechanics of happiness (Механика счастья) (1982)

Песни (над 200 общо; селекция)[редактиране | редактиране на кода]

  • „Nocturne“ („Ноктюрн“)
  • „Give me my music back“ (""Верни мне музыку")
  • „Beauty queen“ („Королева красоты“)
  • „Wedding“ („Свадьба“)
  • „Best city in the world“ („Лучший город Земли“)
  • „Grateful to you“ („Благодарю тебя“)
  • „The devil's wheel“ („Чертово колесо“)
  • „Heart on snow“ („Сердце на снегу“)
  • „The blue taiga“ („Голубая тайга“)
  • „Dum spiro, spero“ (Пока я помню, я живу)

Призове и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1935 – Две награди за две песни, посветени на 15 години от създаването на Съветска Армения
  • 1937 – Първо място за най-добро изпълнение на вариации на Александър Глазунов
  • 1939 – Първо място за най-добро изпълнение на творби от съветски композитори
  • 1945 – Медал
  • 1945 – Медал
  • 1947 – Второ място за три пиеси за пиано на Първия студентски фестивал в Прага
  • 1951 – Трето място в Наградата на Сталин за героична балада за пиано и оркестър
  • 1953 – Второ място за песен в Будапеща
  • 1956 – Орден Червен флаг
  • 1956 – Бележит артист на Арменска ССР
  • 1962 – Народен Артист на Арменска ССР
  • 1967 – Награда за „6 картини“ за соло пиано
  • 1971 – Народен Артист на СССР
  • 1973 – Най-добър композитор – 2 място, Музикален фестивал Токио
  • 1973 – Почетен гражданин на Тексас
  • 1981 – Медал Ленин
  • 1983 (посмъртно) – Държавна награда за музиката от филма „Механика на щастието“

Малката планета 9017 Бабаджанян е наречена на негово име.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за