Направо към съдържанието

Арнулф II (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арнулф II (Бавария)
пфалцграф на Бавария
Лични данни
Роден
913 г.
Починал
22 юли 954 г. (41 г.)
Семейство
ДинастияЛуитполдинги
БащаАрнулф I Лошия
МайкаЮдит от Фриули
ПотомциБертхолд Райсенсбургски
Арнулф II (Бавария) в Общомедия

Арнулф II (на немски: Arnulf II., * 913, † 22 юли 954 г. при Регенсбург) от род Луитполдинги е пфалцграф в Бавария от 938 г.

Той е вторият син на починалия през 937 година баварски херцог Арнулф I Лошия и на Юдит от Фриули (Унруохинги), дъщеря на Еберхард († сл. 889), граф на Юлихгау, и Гизела (дъщеря на граф Валтфред от Верона). По бащина линия той е внук на маркграф и херцог Луитполд († 907) и на Кунигунда Швабска († 915), която през 913 г. се омъжва за крал Конрад I (Конрадини).

След смъртта на баща му на 14 юли 937 г. херцогството Бавария е наследено от по-големия му брат Еберхард. Сестра му Юдит Баварска е омъжена за херцог Хайнрих I

През 937 – 938 г. той е на страната на брат си Еберхард в конфликтите му за правата му в Бавария с Ото I. Ото побеждава бунтуващите се братя в два похода, изгонва Еберхард, и номинира техния чичо Бертхолд за херцог. Арнулф успява да избяга в Каринтия, където фамилията му има голяма подарена собственост. След като се подчинява на Ото, той е помилван още през 938 г. и Ото го поставя на новосъздадената служба пфалцграф в Бавария и с управлението на имперските имоти в Бавария.

След смъртта на Бертхолд през 948 г. новопоставеният херцог, зет му херцог Хайнрих I прави Арнулф през 953 за свой щатхалтер в Бавария, когато тръгва против бонтуващите, неговият племенник и императорски син херцог Лиудолф от Швабия заедно със зет му херцог Конрад Червения от Лотарингия. Лиудолф е окупирал Майнц. В тази ситуация Арнулф въстава с неговия син Бертхолд, с неговия брат Херман и с неговия братовчед Херолд, архиепископът на Залцбург, против изместването на фамилията му от херцогската служба от крал Ото и се съюзява с Лиудолф. Арнулф изявява своите наследствени искания против своята сестра Юдит и своя зет Хайнрих, иска херцгството за себе си, присъединява се към Лиудолфингийското въстание (юли 953 – 1 май 955), и признава Лиудолф като крал.

Той успява бързо да завладее голяма част от Бавария. През декември 953 г. той завладява Аугсбург и обсажда верния на краля аугсбургски епископ Улрих в Кастел Швабмюнхен. Там той обаче е победен на 6 февруари 954 г. от дошллите на помощ на Улрих графове Дитполд от Дилинген и Адалберт от Мархтал, при което брат му Херман († 954) попада в плен.

Когато малко след това унгарците, грабейки нахлуват в Бавария, въстаниците сключват временно примирие до 15 юни 954 г. с крал Ото. На Райхстага в Лангенцен при Фюрт на 16 юни 954 г. повечето от тя се подчиняват, между тях също херцог Конрад Червения от Лотарингия, обаче не Лиудолф и Арнулф, които маршируват към Регенсбург. Там те могат да обкражат Ото и го обсаждат. На 22 юли 954 г. пфалцграф Арнулф пада убит пред Регенсбург в битка с войската на маркграф Геро от Саксония. Лиудолф успява да избяга в Сувелдун, където Ото е на лов. Той пада там в краката на баща си Ото и го моли за прошка. През 955 г. Ото ослепява архиепископ Херолд.

На 1 май 955 г. Лиудолфингийското въстание е потушено с битката при Мюлдорф на Ин. Архиепископ Херолд от Залцбург († сл. 967) е затворен и след това ослепен от херцог Хайнрих и заточен в Зебен.

Арнулф (според историка Карл Босл) е построил през 940 г. замъка Шайерн. Неговите (вероятни) наследници там се наричат по-късно графове на Шайерн и стават прародити на шайернските, по-късно вителсбахски пфалцграфове на Бавария.

Арнулф се жени с жена с неизвестно име, вероятно от Швабия. Към нейната зестра е Райзенсбург при Гюнцбург. Те имат децата: