Архимандрит Митрофан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Архимандрит Митрофан псевдоним на авантюрист, извършващ обири на манастири. Около 1840 г. е осъден в Търново и изпратен във Видинската крепост, откъде бяга с калугреско расо. През 1844 г. е забелязавн в Йерусалим от български хаджии, където се представял за бейзаде (остар. знатен, богат)(от пер.-тур. - bey + фарси -z¥de - бейски син) ахримандрит от Русия. Оплячкосал манастири в Сърбия, пратки с жълтици за Света Гора. Последно бил заварван в манастир в Бургаско, където се предполага, че е завършил земния си път[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пандели Кисимов, „Исторически работи. Моите спомени“. Ч. 1. 1897, 124 с.; Ч. 2.1900, 108 с;