Арчибалд Макмърдо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арчибалд МакМърдо
Роден
Починал
Националност Флаг на Великобритания Великобритания

Арчибалд МакМърдо (24 септември 1812 – 11 декември 1875 г.) е британски военноморски офицер, на чието име са кръстени редица Антарктическите географски обекти като протока Макмърдо, Антарктическа станция Макмърдо, ледник Макмърдо, Сухи долини на Макмърдо и магистралата Макмърдо до Южния Полюс.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Макмърдо влиза в кралската военноморска флота на 6 октомври 1824, когато е на 12-годишна възраст.[1] Той достига званията Лейтенант през 1836 г., Командир през 1843, Капитан през 1851 г., Вице-Адмирал през 1873 година.

Кариерата му включва две изследователски експедиции като Лейтенант на борда на Кралския морски съд „Терор“. По време на първата от 23.11.1836 г. до 1837 г. той достига северно от залива Хъдсън под командването на Джордж Бак. Втората експедиция е до Антарктида от август 1839 г. до август 1842 г. и е под командването на Франсис Роудън Мойра Крозиър. Експедицията е проведена заедно с Кралския морски съд Eреб на капитан Джеймс Кларк Рос. Тогава е бил открит (1941 г.) и протока Макмърдо.

През 1846 г. Макмърдо достигна до командирски пост на Кралския морски съд „Съревнование“, в рамките на експедиция до на брега на Западна Африка.

Той се оттегля от служба като вицеадмирал.

Арчибалд Макмърдо е починал в град Трокиър, Киркъдбрайтшиър в Шотландия на 11 декември 1875 г.

Връзки[редактиране | редактиране на кода]