Асарел-Медет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от сградите
Входният портал

„Асарел-Медет“ АД е първата, най-голяма и водеща българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни и други руди. Намира се на 11 км северозападно от град Панагюрище и на 90 км източно от столицата София. „Асарел-Медет“АД е акционерно дружество с основен предмет на дейност – открит добив и обогатяване на медни и други руди, биохимично извличане на мед и свързаните с това инженерингови и търговски дейности. Компанията извършва проучвателни, инженерно-внедрителски, проекто-конструкторски, екологични и други дейности. „Асарел-Медет“АД произвежда и предлага висококачествени медни концентрати и катодна мед.

Компанията разполага с уникални за страната минни машини и най-съвременно флотационно оборудване от водещи световни производители. Основното минно оборудване на рудник „Асарел“ включва модерна сондажна техника с диаметър на длетата – 250 мм, 130-тонни автосамосвали и електрически багери с обем на кофата от 17 куб. метра. В Обогатителна фабрика „Асарел“ работят първите за Северното полукълбо флотационни машини от последно поколение с обем от 160 кубически метра. В рудник и Обогатителна фабрика „Асарел“ са внедрени автоматизирани системи за управление и контрол на технологичните процеси, които гарантират висока ефективност и производителност.

„Асарел-Медет“АД е носител на десетки национални и международни отличия в областта на инвестициите, иновациите, екологията, мениджмънта, фирмената култура, безопасността на труда и корпоративната социална отговорност.

Екипът на компанията – 1200 работещи в „Асарел-Медет“ АД и 1 100 заети в дъщерни и смесени дружества.

Управление на дружеството[редактиране | редактиране на кода]

„Асарел-Медет“ АД е акционерно дружество с двустепенна система на управление – Надзорен и Управителен съвет. От 1986 г. до месец май 2017 година минната компания се управлява от проф. д-р Лъчезар Цоцорков (16 октомври 1945 – 16 май 2017).[1] Oт 20 ноември 2017 година председател на Надзорния съвет е Димитър Цоцорков. Председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Асарел-Медет“АД е инж. Делчо Николов.

Сертификати[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. „Асарел-Медет“ първи в българския минен бранш получава сертификат за управление на качеството по международния стандарт ISO 9 001, а на 15.01.2002 г. и първия за страната сертификат по ISO 14 001 – за опазване на околната среда. През 2003 година става първата българска компания от високорисковата тежка индустрия, която защитава сертификат по стандарта за здравословни и безопасни условия на труд OHSAS 18 001 и внедрява Интегрирана система за управление по международните стандарти за качеството, опазване на околната среда и здравословни и безопасни условия на труд. През 2018 г. компанията получи сертификат за управление на енергията по международния стандарт ISO 50 001.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

На 22 февруари 2016 г. панагюрският районен съд признава Борислав Сандов за виновен [2] по обвинение за обида на Лъчезар Цоцорков, когото нарекъл „олигарх-отровител“ в статус във Фейсбук.

В същото решение съдът признава, че Сандов не излъгал за това, че мината два пъти е отровила река Луда Яна и че адвокатите на Цоцорков са използвали „процедурни хватки“.

Решението предизвиква широк медиен отзвук в България и чужбина [3][4][5], включително и реакция на Посланика на Франция в България, който се застъпва публично в подкрепа на Сандов.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД
  2. Решение на съда в Панагюрище Архив на оригинала от 2016-03-22 в Wayback Machine., последен преглед на 30 март 2016
  3. Репортерите: Интернет свобода, bTV, последен преглед на 30 март 2016
  4. Могат ли да ви съдят за статус във Facebook, Капитал, последен преглед на 30 март 2016
  5. Guilty of Writing a Facebook Status: the Decline of Freedom of Expression and Media Freedom in Bulgaria, Reconnecting Europe, последен преглед 30 март 2016
  6. Френският посланик в „Туитър“: Аз съм Борислав Сандов, Дневник, последен преглед на 30 март 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „България“         Портал „България