Асен Карастоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Карастоянов
български композитор
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Флаг на България България
Професия музикант, композитор, диригент
Музикална кариера
Инструменти флейта

Асен Павлов Карастоянов е български композитор, диригент и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Самоков в чиновническо семейство. Учи флейта от 1914 до 1918 г. в Музикалното училище в София като ученик по флейта на Никола Стефанов. От 1921 до 1922 г. продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин със специалностите флейта при Е. Прил и хармония при П. Юон. През периода 1923 ­- 1929 г. е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. От 1930 до 1931 г. специализира композиция в Париж в École Normale при Пол Дюка (Paul Dukas) и контрапункт в Schola cantorum при Пол льо Флем (Paul Le Flem). През 1932 г. учи в Лайпцигската консерватория теория на музиката и композиция при Гюнтер Рафаел.

От 1933 г. преподава музикална теория в Държавната музикална академия в София. През 1945 г. получава професорска степен.

С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 г. неговите масови песни (“Бригадирски”). Носител е на много национални отличия и ордени. Автор е на учебници и статии.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Балети[редактиране | редактиране на кода]

  • „Болярска сватба“ (1949, недов.)
  • „Бригадири“ ­ бал. сцена (1950)

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ай завалъ Ахмед“ (1937; София)
  • Аман бе, Хасан! („Еликсир за подмладяване“) (1938, София)
  • „Сватбата на Шахризар“ (1940, София)
  • „Михаил Строгов“ (1941, София)
  • „Българи от старо време“ (1959, София)
  • 3 детски оперети

Хорово-оркестрови творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Симф. поема „Йоан Кукузел“ за тенор, смесен хор и симфоничен оркестър (1939)
  • „Патриотична поема“ (1956).
  • „Дайчово хоро“
  • „Ситно хоро“ за смесен хор и оркестър
Кантати[редактиране | редактиране на кода]
  • „Пролетна“ (1950)
  • „Кантата за партията“ (1954)
  • „Преобразена Добруджа“ (1955)
  • „На партията“ (1957) и др.

За симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Три симфонични танца (1962).
Симфонии[редактиране | редактиране на кода]
  • №1 „Рудничарска“ (1934)
  • №2 „Дунавска“ (1960)
  • №3 „Родопска“
  • №4 „Прабългарска“ (1974)
Сюити[редактиране | редактиране на кода]
  • „Балканска“ (1924)
  • „Родопска“ (1940)
  • „Средногорски скици“ (1941)
  • „Младежка“ (1947)
  • Сюита от оперетата „Българи от старо време“ (1958)
Концерти[редактиране | редактиране на кода]
  • за флейта и оркестър (1965)
  • за виолончело и оркестър (1969)
  • Капричио за цигулка и орк.

За духов оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска рапсодия (1953)
  • 2 сюити
  • 11 марша
  • 14 хора
  • 3 ръченици, потпури и др.

За струнен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Богомилска легенда“ (1970)

За мандолинен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Потпури от български нар. песни (1915)

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Сюита за медни духови инструменти (1933)
  • 2 квартета
  • 2 сюити за флейта и пиано
  • 20 пиеси за соло флейта

За пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • Соната (1938)
  • 2 детски пиеси
  • Прелюд
  • 20 полифонични пиеси

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Задачи по хармония“ (София, 1942)
  • „Учебник по хорово дирижиране“ (София, 1947)
  • „Учебник по елементарна теория на музиката“ (София, 1948)
  • „Конспект по хармонични стилове с въпроси и отговори“ (София, 1948)
  • „Кратки напътствия по инструментация“ (София, 1948)
  • „Мелодични и хармонични основи на българската народна песен“ (София, 1950)
  • „Учебник по контрапункт“ (София, 1952, 54)
  • „Сложен контрапункт, имитация и канон“ (София, 1957)
  • „Полифонична хармония“ (София, 1959; на руски език 1964).

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Павлов, Евгени (Клостерман). “Асен Карастоянов” (София, 1979).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]