Направо към съдържанието

Асма ал-Асад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асма ал-Асад
Асма ал-Асад
бивша първа дама на Сирия
Период
13 декември 2000 – декември 2024
ПредшестванаАниса Махлуф
Лична информация
Родена
Асма Фаваз Ахрас
11 август 1975 г. (51 г.)
СъпругБашар ал-Асад (от 2000 г.)
ДецаХафез ал-Асад, Зейна ал-Асад, Карим ал-Асад
РелигияИслямː сунити
Alma materКингс Колидж
Асма ал-Асад в Общомедия

Асма Фаваз ал-Асад (на арабски: أسماء فواز الأسد), родена с фамилното име Ахрас, е първа дама на Сирия от 2000 г. до 2024 г. като съпруга на президента Башар ал-Асад. Родена и израснала в Лондон от сирийски родители, тя става първа дама, когато се омъжва за Асад на 13 декември 2000 г.[1][2]

Завършва Кралския колеж в Лондон през 1996 г. с бакалавърска степен по компютърни науки и френска литература. Има кариера в инвестиционното банкиране и планира да започне магистърска степен по бизнес администрация в Харвардския университет, когато се омъжва за Башар ал-Асад през декември 2000 г. Напуска работа и остава в Сирия, където ражда трите им деца. Като първа дама изиграва важна роля в подкрепата на правителствени организации, ангажирани със социалното и икономическо развитие като част от инициатива за реформа, спряна поради избухването на Гражданската война в Сирия.[3]

Заедно със съпруга си се смята за един от основните икономически играчи в Сирия, контролирайки големи части от сирийския бизнес сектор, банковото дело, телекомуникациите, недвижимите имоти и водния транспорт.[4] В резултат на продължаващата гражданска война в Сирия – конфликт, който започва през март 2011 г., Асма е обект на икономически санкции, свързани с високопоставени сирийски правителствени служители, което прави незаконно в Европейския съюз (ЕС) да й се предоставя материални и финансови помощ, за да получи определени продукти, и се ограничава възможността й да пътува в рамките на ЕС.[5][6][7] В Обединеното кралство Асма е част от предварително разследване в отдела за военни престъпления на столичната полиция с обвинения, включващи „систематичен подход към изтезания и убийства на цивилни, включително с използването на химически оръжия“ и подбуждане към терористични актове.[8]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Асад е роден като Асма Фаваз Ахрас на 11 август 1975 г. в Лондон в семейството на Фаваз Ахрас, кардиолог в болницата „Кромуел“ в Лондон, и съпругата му Сахар Отри, бивш дипломат, служила като първи секретар в сирийското посолство в Лондон.[9][10] Родителите й са мюсюлмани сунити от град Хомс.[9][11]

Израства в Актън, Лондон, където учи в гимназията „Туайфърд Чърч ъф Ингланд“ и по-късно в частното девическо училище „Куинс Колидж“.[12][13] Завършва с отличие Кралския колеж в Лондон[14][15] през 1996 г. с бакалавърска степен по компютърни науки.[16]

Финансова кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва Кралския колеж в Лондон, Асма започва работа като икономически анализатор в Дойче Банк – в отдела за управление на хедж фондове с клиенти в Европа и Източна Азия.[17][18] През 1998 г. се присъединява към отдела за инвестиционно банкиране на Джей Пи Морган и Ко., където работи в екип, специализиран в биотехнологични и фармацевтични компании.[19][20]

На път е да започне магистърска степен по бизнес администрация в Харвардския университет, когато на почивка при леля си в Дамаск през 2000 г. среща отново Башар ал-Асад, семеен приятел.[21]

Първа дама на Сирия

[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Хафез ал-Асад през юни 2000 г. синът му Башар ал-Асад поема президентския пост.[22] Асма се мести в Сирия през ноември 2000 г. и се омъжва за Асад през декември същата година. Бракът изненадва мнозина, тъй като няма съобщения в медиите за техните срещи и ухажване преди сватбата.[23] Мнозина тълкуват съюза като помирение и знак за напредък към реформаторско правителство, тъй като Асма е израснала в Обединеното кралство и представлява сунитското мнозинство, за разлика от алавитския Башар.[24]

След сватбата Асма пътува из Сирия до 100 села в 13 от 14-те сирийски провинции, за да говори със сирийците и да научи накъде трябва да насочи бъдещата си политика.[25] Тя продължава да създава колекция от организации, които функционираха под благотворителния сектор на правителството, наричан Сирийски тръст за развитие. Благодарение на тази работа тя печели място в списъка на 50-те най-влиятелните араби в света на сп. Близък изток“ през 2010 г..[26]

Обществен имидж

[редактиране | редактиране на кода]

Описвана от медийни анализатори като важна част от усилията за връзки с обществеността на сирийското правителство в нейния мандат като първа дама, Асма се счита за заемаща прогресивни позиции по отношение на правата на жените и образованието.[27][28][29] Програмата за развитие на ООН дава 18 млн. щатски долара, за да подпомогне организирането на сложен набор от инициативи за реформи, показващи, че сирийското правителство работи за по-модерна и прогресивна форма на управление, ключова част от която помага да се създаде „аура на реформаторка“ за Асма, подчертавайки нейното участие в Сирийския тръст за развитие, докато програмата не е спряна, тъй като страната изпадна в гражданска война.[30][31] Като сунитска мюсюлманка по рождение водещата роля на Асма също е важна за мнението на сирийското правителство и президента сред сунитското мнозинство в Сирия.[32]

Гражданска война в Сирия

[редактиране | редактиране на кода]

а обществения имидж на Асма е нанесен силен удар, след като Сирийската гражданска война се засилва в началото на 2012 г., тъй като Първата дама е критикувана, че е запазила мълчание в началото на сирийското въстание.[33][34] Тя прави първото си официално изявление пред международните медии от началото на бунта през февруари 2012 г., близо година след първите сериозни протести.[35][36][37] Също през февруари 2012 г. тя праща мейл до сп. „Таймс“, в който се посочва: „Президентът е президент на Сирия, а не на фракция от сирийци, и Първата дама го подкрепя в тази роля.“ В комюникето също така се описва нейната продължаваща подкрепа за благотворителни организации и дейности за развитие на селските райони и се казва, че тя утешава „жертвите на насилието“.[38][34][39]

На 23 март 2012 г. Европейският съюз замразява нейните активи и обявява за персона нон грата нея и други близки членове на семейството на президента Башар ал-Асад като част от ескалиращите санкции срещу сирийското правителство.[40][41][42] Асма може да пътува до Обединеното кралство поради британското си гражданство.[43]

На 16 април 2012 г. Хуберта фон Вос Витиг и Шийла Лайл Грант, съпругите на германския и британския посланик в ООН, пускат 4-минутен видеоклип, в който молят Асма да се застъпи за мир и да призове съпруга си да прекрати кръвопролитието в държавата.[44] [45]

Асна не е виждана редовно на публично място от бомбардировката през юли 2012 г. на дирекцията на сирийското военно разузнаване, което води до спекулации в пресата, че е избягала от столицата или страната.[46][47] Тя прави публична изява в операта в Дамаск за събитие, наречено „Майчин митинг“ на 18 март 2013 г., опровергавайки слуховете.[48][49] Прави още една публична изява през октомври 2013 г. и отново опровергава слуховете за напускането си, заявявайки: „Бях тук вчера, тук съм днес и ще бъда тук утре“.[50]

През март 2021 г. Отделът за военни престъпления към Метрополната полиция на Лондон започва разследване на твърдения, че Асма е подбуждала и насърчавала терористични актове по време на войната.[51] Съобщено е, че тя е продължила разговори с влиятелни алавитски фигури, за да се представи като по-отстъпчива алтернатива в случай на оставка на Башар ал-Асад.[52]

Противоречие и оттегляне на статията „Пустинна роза“

[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2011 г. сп. „Вог“ публикува „Пустинна роза“ (на англ. "A Rose in the Desert") – ласкаво представяне на Асма от Джоан Джулиет Бък, която е описана като ориенталистка. В статията се посочва, че Сирия е „място без бомбардировки, размирици или отвличания“ поради интензивното наблюдение на граждани и чужденци от страна на режима на Асад (насилствените изчезвания от сирийското правителство не са обсъждани) и описва семейството на Асад като „диво демократичен“.[53] Изправена пред полемика след публикуването си,[54] статията е премахната от уебсайта на „Вог“ без редакторски коментар същата пролет.[55][56][57] В отговор на медийни запитвания относно изчезването на профила на Асма, редакторът на списанието заявява, че „когато ужасните събития от последната година и половина се развиха в Сирия, стана ясно, че приоритетите и ценностите са напълно в противоречие с тези на „Вог“.[58] В. „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че семейството на Асад е плащало на вашингтонската фирма за връзки с обществеността „Браун Лойд Джеймс“ 5000 долара на месец, за да действа като връзка между списанието и първата дама. [59]

През юли 2012 г. Джоан Бък написва друга статия за американския новинарски уеб сайт „Дейли Бийст“, в която отправя изключително критичен поглед към Асма.[60] В друга статия в „Дейли Телеграф“ от август 2012 г. Бък остро критикува Асма ал-Асад за това, че се одобрява военните престъпления на режима и я описва като „Първата дама на ада“.[61][62]

Асма и Башар ал-Асад по време на пътуване до Москва, Русия, 27 януари 2005 г.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Асма и съпругът й имат три деца. Първото им дете, син на име Хафез, кръстен на Хафез ал-Асад, се ражда през 2001 г., последван от дъщеря им Зейн през 2003 г. и вторият им син Карим през 2004 г.[63]

Обича да ходи на театър, опера и кино.[64]

На 8 август 2018 г. е обявено, че е започнала лечение за ранен стадий на рак на гърдата.[65] На 4 август 2019 г. Асад заявява публично, че е напълно излекувана.[66]

На 21 май 2024 г. сирийското президентство обявява, че Асма е била диагностицирана с остра миелоидна левкемия след появата на няколко симптома и клинични признаци, които са я принудили да се въздържа от пряка работа и участие в събития като част от плана за лечение.[67][68]

Съобщава се, че през декември 2024 г. тя е избягала от Сирия за Русия заедно с трите си деца.[69]

Според в. „Телеграф“ към 2024 г. тя е тежко болна от левкемия и има 50% шанс да оцелее.[70]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Assad's British wife targeted by EU as Annan pursues talks on ceasefire // The Scotsman. 24 March 2012. Посетен на 21 September 2023.
  2. ↑ Ramdani, Nabila. Is Asma Assad in London? // The Telegraph. 10 May 2011. Архивиран от оригинала на 11 June 2011. Посетен на 25 April 2021.
  3. ↑ Ruiz de Elvira, L. и др. The end of the Ba'athist social contract in Bashar al-Assad's Syria: reading sociopolitical transformations through charities and broader benevolent activism // International Journal of Middle East Studies 46 (2). 2014. DOI:10.1017/S0020743814000130. с. 329 – 349.
  4. ↑ Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple // The Syria Report. 15 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 2 декември 2022.
  5. ↑ Waterfield, Bruno. Syria: Asma al-Assad hit with EU sanctions // The Daily Telegraph. 23 март 2012. Архивиран от оригинала на 27 December 2017. Посетен на 25 април 2021.
  6. ↑ Robinson, Frances. EU Targets Bashar al-Assad's Wife With New Sanctions // The Wall Street Journal. 24 март 2012. Архивиран от оригинала на 11 октомври 2017. Посетен на 25 април 2021.
  7. ↑ Marquardt, Alexander. Syria's Stylish First Lady's Shopping Sprees Now Hit By Sanctions // ABC News. Посетен на 27 юни 2020.
  8. ↑ Chowdhury, Sadiya. Met's War Crimes Unit examining allegations against Asma al Assad, wife of Syrian president // Sky News, 14 March 2021. Архивиран от оригинала на 15 март 2021. Посетен на 10 юли 2021.
  9. 1 2 Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 353 – 445. Архивиран от оригинала на 26 November 2013.
  10. ↑ Golovnina, Maria. Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife // Reuters. Посетен на 10 януари 2013.
  11. ↑ Bar'el, Zvi. In Syria, the army's loyalty to Assad runs deep // Haaretz. 27 April 2011. Архивиран от оригинала на 22 май 2011. Посетен на 17 юли 2011.
  12. ↑ A Kloosterman, Karin. Meet the Queen of Captagon // Green Prophet, 13 ноември 2023. Посетен на 8 януари 2024.
  13. ↑ President Assad's wife banned from travelling to Europe... but not Britain // The Mirror. 23 март 2012. Архивиран от оригинала на 7 October 2020. Посетен на 17 юли 2015.
  14. ↑ Callaghan, Louise. Asma al-Assad: Syria's first lady faces war crimes prosecution in UK // The Times. 13 март 2021. Посетен на 25 април 2021.
  15. ↑ Asma al-Assad: from Syria's 'desert rose' to 'first lady of hell' // The Guardian. 22 октомври 2016. Посетен на 25 април 2021.
  16. ↑ Banker, princess, warlord: the many lives of Asma Assad // The Economist. 10 март 2021. Посетен на 25 април 2021.
  17. ↑ Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 353 – 445. Архивиран от оригинала на 26 November 2013.
  18. ↑ Golovnina, Maria. Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife // Reuters. Посетен на 10 януари 2013.
  19. ↑ The First Lady // Embassy of Syria, Washington, D.C. Архивиран от оригинала на 21 май 2012. Посетен на 8 декември 2024.
  20. ↑ Bennet, James. The Enigma of Damascus // The New York Times. 10 юли 2005. Архивиран от оригинала на 19 март 2015. Посетен на 18 февруари 2017.
  21. ↑ Buck, Joan Juliet. At home with the Assads: an eerie memoir of Syria's first family before the slaughter began // The Daily Telegraph. 12 август 2012. Архивиран от оригинала на 30 януари 2018. Посетен на 25 април 2021.
  22. ↑ Buck, Joan Juliet. My Vogue interview with Syria's First Lady // Newsweek. 30 юли 2012. Архивиран от оригинала на 30 юли 2012. Посетен на 10 декември 2015.
  23. ↑ Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 353 – 445. Архивиран от оригинала на 26 ноември 2013.
  24. ↑ Jones, L. The European press views the Middle East // The Washington Report on Middle East Affairs 20 (2). 2001. с. 33.
  25. ↑ Bevan, B. Inheriting Syria: Bashar's trial by fire // Washington Report on Middle East Affairs 24 (5). 2005. с. 85 – 86.
  26. ↑ World's 50 most influential Arabs // May 2010.
  27. ↑ Bennet, James. The Enigma of Damascus // The New York Times. 10 July 2005. Архивиран от оригинала на 19 март 2015. Посетен на 18 февруари 2017.
  28. ↑ Syria's First Lady Asma al‑Assad Falling from Grace // Al Arabiya, 14 January 2012. Архивиран от оригинала на 9 февруари 2012. Посетен на 26 ноември 2015.
  29. ↑ Will Asma al-Assad take a stand or stand by her man? // CNN. Посетен на 14 февруари 2012.
  30. ↑ Russell, George. Before Assad unleashed violence, UN showcased wife Asma as a 'champion' of reform // Fox News. Посетен на 21 September 2012.
  31. ↑ Russell, George. UN-sponsored group in Syria included Assad kin cited as corrupt by US, documents show // Fox News. Посетен на 8 октомври 2012.
  32. ↑ Golovnina, Maria. Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife // Reuters. Посетен на 10 януари 2013.
  33. ↑ Golovnina, Maria. Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife // Reuters. Посетен на 10 януари 2013.
  34. 1 2 Syria's First Lady Asma al-Assad breaks her silence // The Telegraph. 7 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 15 ноември 2012. Посетен на 25 април 2021.
  35. ↑ Syria's First Lady Asma al‑Assad Falling from Grace // Al Arabiya, 14 January 2012. Архивиран от оригинала на 9 февруиари 2012. Посетен на 26 ноември 2015.
  36. ↑ Asma al-Assad, the glamorous face of Syria's dictatorship // National Post. Архивиран от оригинала на 16 януари 2012. Посетен на 10 януари 2013.
  37. ↑ Fletcher, Martin. Has Syria's Princess Diana become its Marie Antoinette? // The Australian. 30 януари 2012. Архивиран от оригинала на 7 February 2012. Посетен на 6 февруари 2012.
  38. ↑ First lady breaks silence to support President Assad // The Age. 8 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 10 февруари 2012. Посетен на 17 февруари 2012.
  39. ↑ Asma al-Assad and the tricky role of the autocrat's wife // BBC. Посетен на 23 август 2012.
  40. ↑ Syria crisis: EU sanctions on Asma al-Assad // BBC News. 23 март 2012. Архивиран от оригинала на 7 декември 2017. Посетен на 20 юни 2018.
  41. ↑ The Council of the European Union. Архивиран от оригинала.
  42. ↑ Blair, David. Bashar al Assad's wife 'could face two-year prison term' for sanctions busting after shopping spree // The Daily Telegraph. 16 март 2012. Архивиран от оригинала на 27 декември 2017. Посетен на 25 април 2021.
  43. ↑ Assad's relatives face asset freeze and travel ban as EU steps up sanctions // The Guardian. Посетен на 23 March 2012.
  44. ↑ UN ambassador wives in peace plea to Syria's Asma Assad // BBC News. 16 April 2012. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 18 April 2012.
  45. ↑ International letter and petition to Asma al-Assad Архив на оригинала от 22 септември 2017 в Wayback Machine. (Youtube video by Huberta von Voss Wittig and Sheila Lyall Grant, 16 април 2012)
  46. ↑ Hunt for Assad is on amid claims of wife Asma's exit to Russia // The Independent (London, UK), 20 юли 2012. Архивиран от оригинала на 21 юли 2012. Посетен на 26 July 2012.
  47. ↑ Free Syrian Army move HQ from Turkey to Syria // France 24, 23 септември 2012. Архивиран от оригинала на 29 септември 2012. Посетен на 8 октомври 2012.
  48. ↑ Syria: Asma al-Assad makes rare public appearance // Архивиран от оригинала на 20 март 2013. Посетен на 8 декември 2024.
  49. ↑ Fantz, Ashley. Surrounded by children, Syria's First Lady makes rare appearance // CNN, 18 март 2013. Архивиран от оригинала на 18 март 2013. Посетен на 19 март 2013.
  50. ↑ {{cite news |date=15 октомври 2013 |title=Asma al-Assad denies leaving Syria |url=</https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10381218/Asma-al-Assad-denies-leaving-Syria.html |url-status=live |work=The Daily Telegraph |archive-url=https://web.archive.org/web/20140102070635/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10381218/Asma-al-Assad-denies- До 2020 г. наблюдатели отбелязаха, че Асма е започнала да разширява влиянието си в сирийското правителство. Нейната благотворителна организация „Сирийски тръст за развитие“ отново става активна и тя започва да премества членове на споменатия орган на по-влиятелни позиции, включително избирането на активисти от сектора на благотворителността и развитието по време на парламентарните избори в Сирия през 2020 г. Впоследствие девет активисти спечелват места в сирийския парламент, всички от които са свързани с нейната благотворителна организация „Сирийско доверие и развитие“. В резултат на това тя печели политическа опора в парламента, което показва, че „тя вероятно ще продължи да играе ключова роля на сирийската политическа арена“.<ref>Karam Shaar. Inside Syria's Clapping Chamber: Dynamics of the 2020 Parliamentary Elections // Middle East Institute. Посетен на 29 април 2021.<ref> Конфликтът с Рами Махлуф, роднина на съпруга й и влиятелен бизнесмен, го кара да обвини Асма в кражба на „алавитски пари“ и по-късно предупреждава нейния съпруг Асад за потенциално недоволство сред алавитския елит.<ref>Vohra, Anchal. The War Has Arrived Inside the Assad Family // Foreign Policy. 15 June 2020. Архивиран от оригинала на 8 December 2022.
  51. ↑ Chowdhury, Sadiya. Met's War Crimes Unit examining allegations against Asma al Assad, wife of Syrian president // Sky News, 14 March 2021. Архивиран от оригинала на 15 March 2021. Посетен на 10 July 2021.
  52. ↑ Chowdhury, Sadiya. Met's War Crimes Unit examining allegations against Asma al Assad, wife of Syrian president // Sky News. 14 March 2021. Архивиран от оригинала на 15 March 2021.
  53. ↑ A Flashback to Vogue's Very Nice Profile of Asma al-Assad // Mic. 2 September 2013. Посетен на 1 July 2024.
  54. ↑ A Flashback to Vogue's Very Nice Profile of Asma al-Assad // Mic. 2 September 2013. Посетен на 1 July 2024.
  55. ↑ Golovnina, Maria. Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife // Reuters. Посетен на 10 January 2013.
  56. ↑ Cook, John. Vogue Defends Profile of Syrian First Lady // The Atlantic. 28 February 2011. Архивиран от оригинала на 17 August 2012. Посетен на 16 August 2012.
  57. ↑ Cook, John. Memory Hole: Vogue Disappears Adoring Profile of Syrian Butcher's Wife // Gawker. 20 May 2011. Архивиран от оригинала на 12 October 2012. Посетен на 18 June 2012.
  58. ↑ Allen, Nick. Syria: Vogue's Anna Wintour disowns Asma al-Assad // The Telegraph. Los Angeles, Telegraph Media Group, 11 June 2012. Архивиран от оригинала на 6 October 2015. Посетен на 13 June 2012.
  59. ↑ Carter, Bill. Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R. // The New York Times. June 10, 2012.
  60. ↑ Syria's Fake First Family // The Daily Beast. 30 July 2012. Архивиран от оригинала на 30 July 2012. Посетен на 26 November 2015.
  61. ↑ Juliet Buck, Joan. At home with the Assads: an eerie memoir of Syria's first family before the slaughter began // The Telegraph. 12 August 2012. Архивиран от оригинала на 13 August 2012.
  62. ↑ Adley, Esther. Asma al-Assad: from Syria's 'desert rose' to 'first lady of hell' // The Guardian. 22 October 2016. Архивиран от оригинала на 16 November 2022.
  63. ↑ Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 353 – 445. Архивиран от оригинала на 26 November 2013.
  64. ↑ Beaumont, Peter. No longer the pariah President // The Guardian. 16 November 2008. Архивиран от оригинала на 14 September 2017. Посетен на 25 April 2021.
  65. ↑ Syrian First Lady Asma Al-Assad Treated for Breast Cancer: State Media // The New York Times. 8 August 2018. Архивиран от оригинала на 8 August 2018. Посетен на 8 August 2018.
  66. ↑ Wife of Syria's Assad Says She Is Free of Cancer // Voice of America. 4 August 2019. Архивиран от оригинала на 27 August 2019. Посетен на 27 August 2019.
  67. ↑ Presidency of Syrian Arab Republic announces that First Lady Asma al-Assad diagnosed with acute Myeloid Leukemia and is undergoing treatment // SANA.
  68. ↑ Syrian first lady Asma al-Assad has leukemia, presidency says // Reuters. 21 May 2024.
  69. ↑ Kilner, James. Assad's family 'flees' to Russia – but Kremlin won't come to Syrian leader's rescue // Yahoo News. 6 December 2024. Посетен на 7 December 2024.
  70. ↑ Asma al-Assad given 50/50 chance of survival as leukaemia returns // Посетен на 26 декември 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата en в Уикипедия на ???. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асма_ал-Асад&oldid=13035751“.