Асмодей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Асмодей (Asmodeus или Асмодис, Ашмаел, Денница)

Изображение на Асмодей от книгата на Колин де Планси "Речник на Пъкъла" ("Dictionnaire Infernal"), 1818 г.

според книгата на Енох е предводителят на разбунтувалите се ангели, създали потомство със смъртни жени, за което били изгонени впоследствие от Рая. Последен падащ от небето, той се обърнал и съзрял Бог, като това му донесло два белега във формата на проблясък във всяко око — спомен за Божия образ. Винаги бил в средата на най-кръвопролитните битки. По-късно бил намразен и прогонен от събратята си заради това, че още носел в очите си образа, напомнящ им за изгубеното, лутащ се, сам се разкъсал на две в пустинята, за да има другар във скитанията си. Другата половина на демона е позната под името Имодей.

Отъждествен е като демона на похотта, разврата и гнева. На него се приписват необяснимата ярост, в която изпадат хората, и нечовешките дела, извършени от тях.

Изобразяван е яздещ дракон, с три глави (бича, овнешка и човешка) и с крака на петел.

Отговорен е за разпространяването на единия от седемте смъртни гряха — сластолюбието.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]