Направо към съдържанието

Астерикс: Галският герой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Астерикс: Галският герой
Astérix le Gaulois
АвторРене Госини
ИлюстраторАлбер Юдерзо
Първо издание29 октомври 1959 г.
Франция
ИздателствоДарго
Оригинален езикФренски
ЖанрХумор и сатира
ВидКомикс
ПоредицаАстерикс
СледващаАстерикс и Златният сърп

Издателство в БългарияЕгмонт България (1992)
Артлайн Студиос (2013)
ПреводачВенелин Пройков

Астерикс: Галският герой (на френски: Astérix le Gaulois) е първият комикс албум от поредицата Астерикс, първоначално публикуван на части от 29 октомври 1959 г. до 14 юли 1960 г. във френското списание Пильот (от брой 1 до брой 38), издаден в еднотомно издание през 1961 г.[1] по сценарий на Рене Госини и илюстрации от Албер Юдерзо.[2] В класацията 100-те книги на 20 век според Монд от 1999 г., проведена от френската верига книжарници Фнак и парижкия вестник Монд, Астерикс: Галският герой е посочена като 23-та най-добра книга на 20-и век.[3]

Цяла Галия е покорена от римляните с изключение на едно малко селце, населено от несломимия гали, което все още не се е предало на неприятеля.

Центруионът Гай Хитреций, предводител на римския гарнизон в укрепения лагер на Галфониум, е много запален по откриването на тайната на свръхчовешка сила на галите. След като четирима войници са натупани от един човек - Астерикс - той изпраща като шпионин Калигула Дебелий, преоблечен като гал в селото. Шпионинът е разкрит, когато той губи фалшиви мустаци, но не и преди той открива съществуването на магически еликсир, произведена от друид Панорамикс. Той също така успява да пие отвара, след като се преструва, той трябва да се върна у дома, тъй като той твърди, че римляните го гонят. Калигула Дебелий докладва откритието си обратно на центуриона. Гай Хитриеций вярва, че с тази отвара, могат да свалят Юлий Цезар, и да стане император за себе си. Така че, той и заместник командир Марк Мухоморций нареждат залавянето на Панорамикс. Легионерите хващат жреца с помощта на яма. Той е измъчван от перо гъделичкащо го по краката му в продължение на часове, но не се предава.

Астерикс научава за залавянето на Панорамикс от местен човек, и успява да се промъкне в римския лагер, където Панорамикс е пленен. Астерикс и Панорамикс съчиняват схема в, който разиграват римляните за продуктите на вълшебната отвара, който те така жадуват. След като Панорамикс им сготвя отвара, която действа срещу косопад, брадите на римляните не спират да растат. Гай Хитреций моли нашите герой за противоотрвата. Астерикс на се съгласява, но Панорамис му казва, че е време да тръгват към селото. Двамата герой съставят „противоотровата“, Панорамикс дава на Астерикс истинска магическа отвара, с чиято помощ те се опитват да избягат.

Когато Панорамикс и Астерикс се опитват да избягат, те са спрени от огромна армия от римски подкрепления точно извън лагера и са заловени отново. Оказва се, че Юлий Цезар е начело на армията и проверка на състоянието на района. При срещата между Астерикс и Панорамикс, Цезар научава за намеренията Гай Хитреций. Като наказание, той изпраща Гай Хитреций и целия си гарнизон в Долна Монголия, където има варварски бунт и освобождава Астерикс и Панорамикс за даване на информация, като им напомня, че те все още са врагове.

Историята завършва с традиционното галско пиршество в селото.

Страница 35 от албума не е нарисувана от Албер Юдерзо. Тъй като по време на печатането е изгубена, страницата е нарисувана отново от брата на Албер – Марсел.[4]

За първи път томът е издаден от Егмонт България през 1992 г. През 2013 г. е издаден от Артлайн Студиос, като се спазва хронологията на публикуване. Преводът е на Венелин Пройков.

  1. Bernard de Choisy, Uderzo-Storix , Jean-Claude Lattès, 1991, p. 154
  2. "Astérix le Gaulois – Astérix – Le site officiel". www.asterix.com (in French). Retrieved 1 July 2023. // Архивиран от оригинала на 3 октомври 2018. Посетен на 1 юли 2023.
  3. Le journal Pilote par année // 9 май 2006. Архивиран от оригинала на 9 май 2006. Посетен на 1 октомври 2018.
  4. Goscinny-Uderzo, Le livre d'Astérix le Gaulois p. 124, Éditions Albert-René, Paris, 1999.