Асцидии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асцидии
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Опашнохордови (Tunicata)
клас:Асцидии (Ascidiacea)
Научно наименование
Blainville, 1824 г.
Обхват на вкаменелости
Асцидии в Общомедия
[ редактиране ]

Асцидиите (Ascidiacea) са клас в подтип Tunicata обединяващ както самостоятелни, така и колониални форми. По-голяма част от представителите водят прикрепен начин на живот във възрастно състояние, но има и свободноплаваши видове. [1] Асцидиите се характеризират с твърда външна туника изградена от полизахарида туницин, която в сравнение с тази при другите туникати е по-здрава.[2]

Познати са 2300 вида асцидии в три основни форми: единични асцидии, социални асцидии, които формират общности, като се свързва в основата си и съставни асцидии, които се състоят от много малки индивиди (всеки индивид се нарича зооид) образуващи колонии до няколко метра в диаметър.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Асцидиите се срещат по целия свят, обикновено в плитка вода със соленост над 25‰. Докато членовете на Thaliacea и Larvacea плуват свободно като планктон, повечето асцидии остават здраво прикрепени към субстрат, като скали и черупки.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Асцидиите се хранят, като поемат вода през устния си сифон. Водата влиза в устната кухина и фаринкса, преминава през покрити със слуз хрилни цепки (наричани също фаринксна стигмата) във водна камера, наречена атриум, след това излиза през предсърднен сифон.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Клас Асцидии

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пешев, Даниело. Зоология на гръбначните животни. София, Булвест 2000, 2002. ISBN 954-18-0278-8. с. 27.
  2. Fedonkin, M. A. et al. A new metazoan from the Vendian of the White Sea, Russia, with possible affinities to the ascidians. // Paleontological Journal 46 (1 – 11). springer.com, February 2012. DOI:10.1134/S0031030112010042. Посетен на 22 август 2020. (на английски)