Африкански лешояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Африкански лешояд
Ruppelsvulture.jpg
Природозащитен статут
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Белоглави лешояди (Gyps)
вид:Африкански лешояд (G. rueppellii)
Научно наименование
Африкански лешояд в Общомедия
[ редактиране ]

Африкански лешояд (Gyps rueppelli) е вид птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Лешоядът на Рюпел (Gyps rueppelli), наричан още белоглав лешояд на Рюпел, кръстен на Едуард Рюпел е голяма хищна птица, обитаваща района на Сахел и Източна Африка. Сегашният ѝ брой от 22 000 намалява поради загуба на местообитание, от случайно отравяне и други фактори. Известен също като грифон на Рюпел, грифонен лешояд на Рюпел, лешояд на Рюпел не бива да се бърка с друг вид белоглав лешояд „Gyps fulvus“[2]. Лешоядът на Рюпел е най-високо летящата птица в света, с потвърдени доказателства за полет на височина 11 300 м. (37 000 ft) над морското равнище[3]. Видът е застрашен от изчезване.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Ареалът им се простира в целия регион Сахел и Източна Африка, където те могат да бъдат намерени в пасища, планини и гори. Веднъж считани за често срещани в тези местообитания, африканските лешояди претърпяват стръмен спад, особено в западната част на ареала си[4]. Те са относително бавни птици, движещи се във въздуха с 35 километра в час (22 мили в час), но летят по 6 – 7 часа всеки ден и на 150 километра (93 мили) от гнездото си, за да намерят храна.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Череп
Глава на възрастен.

Това са големи лешояди, осезаемо превъзхождащи близкородния лешояд, с който често се срещат в дивата природа. Възрастните са с дължина от 85 до 103 см (33 до 41 инча)[5], с размах на крилата от 2,26 до 2,6 метра (7,4 до 8,5 фута) и тегло, което варира от 6,4 до 9 кг (14 до 20 фунта)[6][7]. И двата пола си приличат: пъстър кафяв или черно тяло с белезникавокафяв подбедрица и тънък, мръснобял пух, покриващ главата и шията. В основата на шията имат бяла яка, окото е жълто или кехлибарено, петно ​​на гушата в наситено кафяво. Главата няма пера. Това е адаптация, настъпила поради тенденцията на лешояда на Рюпел да си пъха главата в плячката, когато яде. Без таз и еволюция храненето би станало изключително хаотично[8]. Безмълвни по принцип, те стават гласни в гнездото си и когато ядат мърша, пищейки силно. Африканските лешояди летят на височина до 6000 метра (20 000 фута)[9]. Птиците имат специализиран вариант на субединицата хемоглобин alphaD. Този протеин има голям афинитет към кислорода, което позволява на видовете да усвояват кислорода ефективно въпреки ниското парциално налягане в горната тропосфера[10]. Бе потвърдено, че африкански лешояд е погълнат от реактивен двигател на самолет, летящ над Абиджан, Кот д'Ивоар на 29 ноември 1973 г. на височина 11 300 м. (37 000 фута)[11]. През август 2010 г. лешоядът на Rüppell избяга от хищна птица в Шотландия, което накара пилотите в района да наблюдават внимателно поради опасността от сблъсък[12].

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Лешоядите на Рюпел са много социални, нощуват, гнездят и се събират, за да се хранят в големи ята.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Африкански лешояд върху труп на антилопа гну в река Мара в Масай Мара, Кения.

Лешоядите на Рюпел имат няколко еволюционни белези към диетата си и са специализирани мършояди дори сред лешоядите от Стария свят в Африка. Те са с особено мощно телосложение и след като изконсумират най-атрактивните меки части на трупа, те ще продължат с кожицата на животното и дори костите, като го изчистят до край, като след това от тежестта си едва успеят да излетят. Те имат насочени назад шипове на езика, за да помогнат за премахването на месото от костите. Въпреки размерите, мощността и еволюцията си, те не са най-доминиращият лешояд в техния ареал, а е гололикия лешояд, който се счита за още по-големия лешояд.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Яйце
Гнездене

Този вид лешояд се счита за моногамен, образувайки двойки за размножаване през целия живот. След ухажване двойката ще работи заедно, за да изгради гнездо, използвайки пръчки, трева и листа, които са събрали или откраднали от други гнезда[13]. Белоглавите лешояди изграждат тези гнезда на скали, а в ключови райони за размножаване те са известни, че гнездят в големи колонии, съдържащи стотици гнездови двойки. И двамата родители участват в инкубацията на своето яйце за период от 55 дни. След като пилето се излюпи, и двамата родители ще се хранят и се грижат за него за около 150 дни, докогато почне да лети. Малките остават зависими от родителите си, докато не стават майстори на летенето и достигнат независимост до следващия размножителен сезон. През това време те се научават как да намират и да се състезават за храна.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

След първата оценка на Международен съюз за защита на природата през 1988 г., популациите на лешояда на Рюпел са намалели. Видът е в Червения списък на световнозастрашните видове от „почти застрашен“ от 2007 г. и IUCN прогнозира, че популациите на вида ще продължат да намаляват. От 2012 до 2014 г. лешоядът на Рюпел е включен в списъка като застрашен, а през 2015 г. статутът му се променя на критично застрашен.

Понастоящем лешоядът на Рюпел е включен в списъка като допълнение II във CITES, който регулира международната търговия с животни и растения. Под това наименование лешоядът на Рюпел се определя като вид не е изложен на риск от изчезване, но настоящата популация може да бъде намалена без внимателно регулиране на търговията.

Общата популация на лешояда на Рюпел се оценява на около 22 000 индивида, със специфични популации в следните области: Танзания (3000 двойки); Кения (2000 двойки); Етиопия (2000 двойки); Судан (2000 двойки) и Западна Африка (2000 двойки).

От 1992 г. лешоядът на Рюпел се среща като самец в Испания и Португалия, с годишни регистри от 1997 г., главно в района на Кадис / Гибралтарския проток, но също и по-на север.

Заплаха[редактиране | редактиране на кода]

Популациите на лешоядите на Рюпер преживяват намаляване на в целия им ареал. Този спад се дължи на загуба на местообитания, свързана с човешкото използване на земята, отравянето на околната среда, използване на лешояда за лекарства или месо, загуба на места за гнездене и намаляване на наличността на източниците на храна. Понастоящем отравянето на дивите птици е най-сериозната заплаха за всички популации на лешояди в Африка, въпреки че те обикновено не са целта. В случаи, когато хищници като лъвове или хиени са убили добитък, карбофурановите отрови са останали в труповете като отмъщение срещу хищниците. За съжаление лешоядите използват мърша като основен източник на храна и един труп има потенциал да привлече стотици птици за храна, тъй като този вид вижда храната отвисоко. Една оценка на 10 отравяния е установила, че всяко събитие е причинило смъртта на 37 до 600 индивида[14]. Убиването на лешоядите на Рюпел за употреба в медицината също допринася значително за бързото намаляване на популацията[15].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gyps rueppellii. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 август 2018 г. (на английски)
  2. Beolens, B.; Watkins, Michael (2003). Whose Bird? Men and Women Commemorated in the Common Names of Birds. London: Christopher Helm. p. 294
  3. Laybourne, Roxie C. (December 1974). „Collision between a Vulture and an Aircraft at an Altitude of 37,000 Feet“ (PDF). The Wilson Bulletin. 86 (4): 461 – 462. ISSN 0043 – 5643
  4. Rüppell's Vulture (Gyps rueppelli) – BirdLife species factsheet". www.birdlife.org.
  5. Field Guide to the Birds of East Africa: Kenya, Tanzania, Uganda, Rwanda, Burundi by Stevenson & Fanshawe. Elsevier Science (2001), ISBN 978-0-85661-079-0
  6. Sinclair, Ian; Phil Hockey (2005). Sasol: The Larger Illustrated Guide to Birds of Southern Africa. Illustrated by Norman Arlott and Peter Hayman (2nd ed.). Cape Town: Struik Publishers. ISBN 978-1-77007-243-5.
  7. Raptors of the World by Ferguson-Lees, Christie, Franklin, Mead & Burton. Houghton Mifflin (2001), ISBN 0-618-12762-3
  8. "Ruppell's griffon vulture". Smithsonian's National Zoo.
  9. Scott, G. R. (1 August 2011). "Elevated performance: the unique physiology of birds that fly at high altitudes". Journal of Experimental Biology. 214 (15): 2455 – 2462. doi:10.1242/jeb.052548. ISSN 0022 – 0949
  10. Weber, RE; Hiebl, I; Braunitzer, G. (April 1988). „High altitude and hemoglobin function in the vultures Gyps rueppellii and Aegypius monachus“. Biological Chemistry Hoppe-Seyler. 369 (4): 233 – 40. doi:10.1515/bchm3.1988.369.1.233. ISSN 0177 – 3593. PMID 3401328.
  11. Laybourne, Roxie C. (December 1974). „Collision between a Vulture and an Aircraft at an Altitude of 37,000 Feet“ (PDF). The Wilson Bulletin. 86 (4): 461 – 462. ISSN 0043 – 5643. JSTOR 4160546. OCLC 46381512.
  12. Haines, Lester (18 August 2010). „Giant vulture menaces Scottish skies“. TheRegister.co.uk.
  13. Ruppell's griffon vulture". Smithsonian's National Zoo. 25 April 2016.
  14. Ogada, Darcy; Shaw, Phil; Beyers, Rene L.; Buij, Ralph; Murn, Campbell; Thiollay, Jean Marc; Beale, Colin M.; Holdo, Ricardo M.; Pomeroy, Derek (1 June 2015). „Another Continental Vulture Crisis: Africa's Vultures Collapsing toward Extinction“ (PDF). Conservation Letters. 9 (2): 89 – 97. doi:10.1111/conl.12182
  15. Virani, Munir Z.; Monadjem, Ara; Thomsett, Simon; Kendall, Corinne (1 September 2012). "Seasonal variation in breeding Rüppell's Vultures Gyps rueppellii at Kwenia, southern Kenya and implications for conservation". Bird Conservation International. 22 (3): 260–269. doi:10.1017/S0959270911000505. ISSN 1474-0001.
     Портал „Африка“         Портал „Африка