Ацо VII д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ацо VII д’Есте
маркграф на Ферара
Azzo VII d'Este.jpg
Предшественик Алдобрандино I д’Есте
Наследник Обицо II
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Ацо VI (1170–1212)
Майка Аликс (Алиса) дьо Шатильон († 1235)
Ацо VII д’Есте в Общомедия

Ацо VII д’Есте, известен също като Ацо Новело (на италиански: Azzo VII d’Este, Azzo Novello, * 1205, † 16 февруари 1264) е от 1215 до 1222 и от 1240 до 1264 г. маркграф и господар на Ферара.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Ацо VI (1170–1212) и съпругата му Аликс (Алиса) дьо Шатильон († 1235), дъщеря на Рено дьо Шатильон, княз на Антиохия. Баща му е убит през 1212 г. във войната против Ецелино II да Романо от аристократичната фамилия Алдобрандески.

Той последва по-големия си полубрат Алдобрандино I д’Есте (1190–1215). През 1222 г. той трябва да отстъпи Ферара на Салингера II Торели. За компенсация получава от император Фридрих II териториите Адрия и Ровиго. Той става скоро в марктграфствата водач на Гвелфите, които са против политиката на императора.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Ацо VII д’Есте се жени през 1221 г. за Джована († 1233), която му ражда четири деца. През 1238 г. той се жени за Амабилия (Мабила) Палавичини, дъщеря на Гуидо Палавичини и няма с нея деца. Тя се грижи за децата на Джована:

  • Риналдо I д’Есте (* 1230, † 1251), умира в затвор в Апулия, след затварянето му от императора през 1239 г.
  • Беатриче II Естенсе († 18 януари 1262), монахиня във Ферара 1254 г., 1256 г. абтиса на манастир Сан Антонио в Полезине
  • Кубитоса, омъжена за Иснардо, маркиз на Маласпина
  • Констанца († сл. 1315), омъжена I. за Умберто, граф на Марема († 1264); II. за Гуглиелмо Палавичини, маркиз на Сципионо († 1284), монахиня в Сан Антонио, Ферара

През 1240 г. Ацо е избран за синьор на Ферара и Венеция обсажда града. През 1242 г. той е избран за доживотен управител (podestà).

През 1249 г. става битка при Фосалта (Модена), при която е пленен крал Енцио от Сардиния, син на император Фридрих II.

През 1253 г. Ацо става подестà на Мантуа. През септември 1259 г. той помага в загубата на императорския поддръжник Ецелино III да Романо в битката при Касано д'Ада.[1][2]

Папа Александър IV обявява кръстоносен поход против Ецелино, в който участват Ферара, Болоня и Милано.

Негов наследник става внук му Обицо II.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Acorsi Sara: Storia breve di Azzo VII tra Ferrara, Este e Grottazzolina, Cirelli & Zanirato 2007, ISBN 978-88-902193-4-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dr. Kortüm, Friedrich (1863). Geschichtliche Forschungen im Gebiete des Alterthums, des Mittelalters und der Neuzeit. Leipzig und Heidelberg
  2. Meyer, Hermann Julius (1858). Neues Conversations-Lexikon für alle Stände: Buchhandel – Cronegk, Volume 4. Hildburghausen und New York.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]