Енцио от Сардиния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Енцио Сардински
Детайл от гробния камък на Енцио в Болоня
Пленяването на Енцио от Болонезците, от средновековен манускрипт
Гробът на Енцио в Basilica di San Domenico в Болоня

Енцио или Енцо в същност Хайнрих (на италиански: Enzio, Enzo; на немски: Heinrich, * ок. 1220, † 14 март 1272 в Болоня) е крал на Сардиния от 1239 до 1249 г. (титуларкрал до 1272).

Той е извънбрачен син на император Фридрих II и швебската благородничка Аделхайд, вероятно от фамилията на херцозите фон Урслинген.

Той е любимец на баща си, на когото прилича по вид и характер. Двамата обичали поезията. През 1238 г. Фридрих II го прави рицар и се жени за Аделазия ди Торес, Лацон-Гунале (* ок. 1207, † 1255), съдия (Юдицесса) на Торес (Северозапада на Сардиния), дъщеря на съдия Мариано II ди Торес и на Агнес ди (Лакон-)Маса, и вдовица на съдията от Галура (Североизтока на Сардиния), Убалдо Висконти. През 1246 г. Аделазия се развежда. Аделазия донася в брака си две от четирите части на кралството. През 1239 г. Енцио е номиниран за крал на Сардиния и генерал-легат в Средна- и Горна Италия. В тази функция той води военни походи в Романя, в Марке и в Тоскана против бунтуващите се Гвелфи.

През 1245 г. той е пленен от Миланците при Горгонзола и веднага е сменен с пленени. 1247 участва в обсадата на Парма. През 1247/1248 г. той се жени втори път с фрайин от Ене (ди Егна), дъщеря на Хенрикус III, подеста от Верона и племенница на Ецелино да Романо.

На 26 май 1249 г. след битката при Фосалта при Модена Енцио е пленен заедно с множество други. Комуната Болоня не го освобождава.

Енцио живее 22 години в затвор в „Палацо Нуово“ на комуната, който до сега носи неговото име Палацо Ре Енцо. Там той медитира и пише меланхолични верси за трагичния си живот и залеза на фамилията му.

Палацо ди Ре Енцо, Болоня

Енцио е погребан в лявата част на базиликата Сан Доменико в Болоня.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Енцио няма брачни деца. В завещанието си той споменава една дъщеря с името Елена (като дъщеря на някоя Фраша), която се омъжва за Гуелфо дела Герардеска от Пиза и има с него няколко деца. Освен това той споменава и двете дъщери Магдалена и Костанца, без да спомене името на майка им. Вероятно той има и синовете Хайнрих и Бентиволио.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Martin Schaller: Enzio. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 541 f. (Digitalisat).
  • Christian Sperle: König Enzo von Sardinien und Friedrich von Antiochia. Zwei illegitime Söhne Kaiser Friedrichs II. und ihre Rolle in der Verwaltung des Regnum Italiae. Peter Lang, Frankfurt am Main 2001, ISBN 3-631-37457-7.
  • Cioppi, Alessandra, Enzo re di Sardegna, Carlo Delfino, Sassari 1995.
  • Ferrabino, Aldo (ed). Dizionario Biografico degli Italiani: I Aaron – Albertucci. Rome, 1960.
  • Mühlbacherer, Josef. Lebenswege und Schicksale staufischer Frauen.
  • Sperle, Christian. König Enzo von Sardinien und Friedrich von Antiochia. Zwei illegitime Söhne Kaiser Friedrichs II. und ihre Rolle in der Verwaltung des Regnum Italiae. 2001. ISBN 3-631-37457-7.
  • Columbia Encyclopedia: Enzio.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]