Балтийски славяни

Балтийски славяни е название на клон от западнославянските племена. В техния състав влизат ободрити, лютичани и поморяни. През Ранното Средновековие, те янаселяват южното крайбрежие на Балтийско море. Техни съседи откъм юг са поляните, на изток – прусите, а на запад – полабските славяни.
Ободритите живеят около течението на р. Елба, лютичаните – в териториите на изток от ободритите до р. Одер, а поморяните – между р. Одер и р. Висла.

История

През IX-X век балтийските славяни все още живеят на родове, организирани в по-малки или по-големи политически съюзи. Най-значителните им селища са: Велеград, Порица, Камен, Стариград, Белград, Колобжег, Славия и Гданск. Те не успяват да образуват трайни държавни структури, като са асимилирани от своите съседи. Към края на IX и началото на X век влизат в границите на франкската, а след това и на немската феодална експанзия.

Източници

• Николов, Йордан и др. Средновековният свят. София, Ариадна, 2000. ISBN 954966015x. с. 28.