Поляни (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Поляни)
Поляни
Πολυκάρπη
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина160 m
Население1049 души (2011 г.)

Поляни или Поляне (на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, катаревуса: Πολυκάρπιον, Поликарпион, до 1925 година Πόλιανη, Поляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Поляни е разположено на 160 m в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 километра югозападно от демовия център Съботско (Аридеа) и на 16 km северно от Воден (Едеса).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Поляни е село във Воденска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Поляни (Поляне) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 443 души и 131 домакинства.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Поляни (Polyani) е посочено като село във Воденска каза с 225 къщи и 140 жители българи и 715 помаци.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Поляни живеят 150 българи християни и 1100 българи мохамедани.[5]

Християнското население на Поляни е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Полени (Poleni) има 200 българи екзархисти.[6] В 1909 година в Поляни е открито българско училище.[7]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото с 1100 българи мохамедани и 94 българи християни.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Поляни (Полjани) има 260 къщи славяни мохамедани и 15 къщи цигани християни.[8]

След Гръцко-турската война, в 1924 година мюсюлманското население на Поляни е изселено в Турция и в селото са настанени 953 гърци бежанци от Мала Азия.[2][2] В 1925 година е преименувано на Поликарпи.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 301 бежански семейства и 1123 души.[9]

От 1553 жители в 1940 година 120 са местни, а останалите бежанци. Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949).[2] Населението намалява и поради изселване в големите градове.[10]

В 1981 година селото има 1046 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „бежанско“, като турският език в него е запазен на средно ниво.[11]

Землището на селото е полско и се напоява добре. Селото произвежда пипер, десертно грозде, овошки, тютюн, жито.[10]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1439[2] 1178[2] 1070[2] 1553[2] 1264[10] 1348[10] 1155[10] 1046[10] 1141[10] 1071 1049

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 96. (на македонска литературна норма)
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 97. (на македонска литературна норма)
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"