Барбара Кьолер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Барбара Кьолер
Barbara Köhler
Родена 11 април 1959 г. (57 г.)
Професия поетеса, есеистка, преводачка
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1991-
Барбара Кьолер в Общомедия

Барбара Кьолер (на немски: Barbara Köhler) е германска поетеса, есеистка и преводачка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Бургщет, но израства в Пениг, Саксония. Завършва техникум по текстил и работи в Карлмарксщат (дн. Кемниц) като болногледачка и осветителка в градския театър. Следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.

Първите си творби Барбара Кьолер публикува в списания и в продължение на две години е сътрудник в областния литературен център. След обединението на Германия през 1990 г. поетесата остава без работа и преминава на свободна практика. Получава наградата на фондация „Юрген Понто“ (1990). Това ѝ дава възможност да издаде първата си книга - „Немска рулетка, стихове 1984-1989“ (1991), за която е удостоена с поощрителното отличие към литературната награда „Леонс и Лена“. В 1994 г. Барбара Кьолер се преселва в Дуисбург, където се установява трайно. Излизат стихосбирките ѝ „Blue Box“ [Синя кутия] (1995) и „С лице към морето“ [1] (1995). След 1996 г. поетесата представя „текстови инсталации“ под формата на временни или постоянни произведения, предназначени за общественото пространство. Показателна е изложбата ѝ „words for windows 2“ в ландтага на Северен Рейн-Вестфалия (1997), за която получава литературната награда на провинцията.

В 1995 г. Барбара Кьолер е избрана за „градски писател“ в Райнсберг, а през 1997 г. е гостуващ писател в университета Уоруик, Великобритания. Публикува поетическия цикъл „cor responde“ (1998) и сборника с поезия и проза „Племенницата на Витгенщайн“ (1999) – литературен отглас към романа на Томас Бернхард „Племенникът на Витгенщайн“ (1982). През 2000 г. Барбара Кьолер участва в проекта „to change the subject“ с текста „Ничия жена“. Произведенията на поетесата са твърде различни във формално отношение, но ги обединява една основна тема: животът на Аз-а в езиковото пространство.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си Барбара Кьолер е удостоена с много отличия, между които поощрителните награди Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург (1992) и Елзе Ласкер-Шюлер (1994), наградата Клеменс Брентано на град Хайделберг (1996), „Литературната награда на Рурската област“ (1999), поощрителната награда Лесинг на провинция Саксония (2001), наградата „Самуел Богумил Линде“ (2003) и международната литературна награда „Норберт К. Казер“ (2005).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

„Немска рулетка“
(1991)
  • Deutsches Roulette. Gedichte 1984-1989, 1991
  • Blue Box, Gedichte, 1995
  • In Front der See, Gedichte, 1995
  • cor responde, Gedichte deutsch/portugiesisch, 1998
  • Rondeau Allemagne i inne wiersze, 2005
  • Niemands Frau. Gesänge zur Odyssee, 2007

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Retrospektive, 1991
  • Wittgensteins Nichte, Vermischte Schriften, 1999
  • Der Tanz der Vampire, 2000
  • Ungarisches Wasser, gemeinsam mit Osmar Osten, 2000
  • zeit zum essen. eine tischgesellschaft, Audio-CD, 2001
  • Neufundland. Schriften, teils bestimmt, 2012
  • 36 Ansichten des Berges Gorwetsch, 2013

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Ceci n'est pas un homme“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]