Барбара Кьолер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Барбара Кьолер
Barbara Köhler
Родена 11 април 1959 г. (58 г.)
Професия поетеса, есеистка, преводачка
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1991-
Барбара Кьолер в Общомедия

Барбара Кьолер (на немски: Barbara Köhler) е германска поетеса, есеистка и преводачка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Бургщет, но израства в Пениг, Саксония. Завършва техникум по текстил и работи в Карлмарксщат (дн. Кемниц) като болногледачка и осветителка в градския театър. Следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.

Първите си творби Барбара Кьолер публикува в списания и в продължение на две години е сътрудник в областния литературен център. След обединението на Германия през 1990 г. поетесата остава без работа и преминава на свободна практика. Получава наградата на фондация „Юрген Понто“ (1990). Това ѝ дава възможност да издаде първата си книга - „Немска рулетка, стихове 1984-1989“ (1991), за която е удостоена с поощрителното отличие към литературната награда „Леонс и Лена“. В 1994 г. Барбара Кьолер се преселва в Дуисбург, където се установява трайно. Излизат стихосбирките ѝ „Blue Box“ [Синя кутия] (1995) и „С лице към морето“ [1] (1995). След 1996 г. поетесата представя „текстови инсталации“ под формата на временни или постоянни произведения, предназначени за общественото пространство. Показателна е изложбата ѝ „words for windows 2“ в ландтага на Северен Рейн-Вестфалия (1997), за която получава литературната награда на провинцията.

В 1995 г. Барбара Кьолер е избрана за „градски писател“ в Райнсберг, а през 1997 г. е гостуващ писател в университета Уоруик, Великобритания. Публикува поетическия цикъл „cor responde“ (1998) и сборника с поезия и проза „Племенницата на Витгенщайн“ (1999) – литературен отглас към романа на Томас Бернхард „Племенникът на Витгенщайн“ (1982). През 2000 г. Барбара Кьолер участва в проекта „to change the subject“ с текста „Ничия жена“. Произведенията на поетесата са твърде различни във формално отношение, но ги обединява една основна тема: животът на Аз-а в езиковото пространство.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си Барбара Кьолер е удостоена с много отличия, между които поощрителните награди Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург (1992) и Елзе Ласкер-Шюлер (1994), наградата Клеменс Брентано на град Хайделберг (1996), „Литературната награда на Рурската област“ (1999), поощрителната награда Лесинг на провинция Саксония (2001), наградата „Самуел Богумил Линде“ (2003), международната литературна награда „Норберт К. Казер“ (2005), Шпихер: литературна награда Лойк (2007) и наградата Йоахим Рингелнац (2008).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

„Немска рулетка“
(1991)
  • Deutsches Roulette. Gedichte 1984-1989, 1991
  • Blue Box, Gedichte, 1995
  • In Front der See, Gedichte, 1995
  • cor responde, Gedichte deutsch/portugiesisch, 1998
  • Rondeau Allemagne i inne wiersze, 2005
  • Niemands Frau. Gesänge zur Odyssee, 2007

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Retrospektive, 1991
  • Wittgensteins Nichte, Vermischte Schriften, 1999
  • Der Tanz der Vampire, 2000
  • Ungarisches Wasser, gemeinsam mit Osmar Osten, 2000
  • zeit zum essen. eine tischgesellschaft, Audio-CD, 2001
  • Neufundland. Schriften, teils bestimmt, 2012
  • 36 Ansichten des Berges Gorwetsch, 2013

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]