Направо към съдържанието

Барбара Фритоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Барбара Фритоли
Barbara Frittoli
италианска певица
Родена
19 април 1967 г. (57 г.)

Националност Италия
Учила вМиланска консерватория
Работилапевица
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Глассопран
Семейство
СъпругНатал де Кароли

Уебсайт

Барбара Фритоли (на италиански: Barbara Frittoli) е италиански сопран, която изпълнява водещи роли на сцената на множество опери в Европа и САЩ.

Родена е на 19 април 1967 г. в Милано. Започва да учи пиано на деветгодишна възраст в Миланската консерватория, тъй като мечтае да стане пианист. След това, по съвет на учителите си Казони и Бертола, тя се прехвърля към пеене, отначало като контраалт, след това като сопран, под ръководството на Джована Канети. Дебютира като сопран през 1989 г. в Teatro Comunale във Флоренция като Инес, в спектакъл на Трубадур, дирижиран от Зубин Мета, с Лучано Павароти в главната роля.

След като завършва консерваторията в Милано,[1][2] дебютира в Metropolitan Opera през 1995 г. като Микаела в Кармен, след което продължава кариерата си на тази сцена с повече от 60 изпълнения, изпълнявайки ролите на Дона Елвира в Дон Жуан, Фиордилиджи в Cosi Fan Tutte, Дездемона в Отело, Луиза в Луиза Милър [3], както и Алис Форд във Фалстаф, на сцената на Кралската опера в Лондон (1999, запис – Opus Arte).

Омъжена е за бас-баритона Натал де Кароли.

  1. Cummings, 2003, p. 258
  2. Paolucci, март 2005
  3. Metropolitan Opera
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Barbara Frittoli в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​