Бас Ян Адер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бас Ян Адер
Bas Jan Ader
нидерландски концептуален артист
Рождено име Бастиаан Йохан Кристиаан Адер
Роден
Починал
1975 г. (32 г.)
Направление концептуално изкуство
Известни творби I'm too sad to tell you
Съпруга Мери Сю Адер-Андерсен
Бас Ян Адер в Общомедия

Бас Ян Адер (на нидерландски: Bas Jan Ader) e нидерландски концептуален артист.

Той живее в Лос Анджелис, Калифорния през последните дванадесет години от живота си.[1] Работата му в много случаи е представена като фотографии и филми на неговите изпълнения. Прави перфектни инсталации, включително "Моля, не ме оставяй" (1969).

Адер изчезва в морето през 1975 г., опитвайки се да прекоси Атлантическия океан от САЩ до Англия, плаващ с платноходка. Неговата лодка е открита на брега на Ирландия на 18 април 1976 г. и има малко улики за съдбата му.[2]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 април 1942 г. Израства в Дриборг, малко селце в холандската провинция Гронинген. Баща му Бастиаан Ян Адер и майка му Йохана Адриана Адер-Апелс са калвинисти. Баща му е екзекутиран през 1944 г. от нацистите заради големите му усилия да помогне на еврейските си сънародници да избягат от Холокоста.

По време на юношеството си, Адер се занимава с изкуство в академията "Gerrit Rietveld" в Амстердам, а по-късно в САЩ по време на програма за обучение в чужбина. Адер завършва Колеж по изкуство и дизайн в Отис през 1965 г. и университета "Клермонт" през 1967 г. След завършване на обучението си, преподава в различни институции, включително в Монтана.

Работа[редактиране | редактиране на кода]

Адер прави снимки, както и няколко късометражни черно-бели филма, в които той е единственият участник.[3]

Една от най-известните му творби, се състои в триминутен безмълвен черно-бял филм, плачещ, няколко снимки (дълги коси и къси коси) и пощенска картичка, изпратена до негови приятели с надписа "Аз съм твърде тъжен да ви кажа".[4][5][6] На други филми седи на стол на покрива, докато не пада.

През 1969-1970 г. анонимно публикува списание за сатирично концептуално изкуство - Landslide със своя приятел Уилям Левит. Списанието включва "интервюта" с несъществуващи художници, като "Брайън Шитарт", и шеги като "разширяваща се скулптура", която представлява пет опаковани фъстъци в плик. Макар и сатирично на концептуалното изкуство, самото списание се счита за произведение на концептуалното изкуство.[7][8]

През 1973 г. той прави "В търсене на чудотворната (Една нощ в Лос Анджелис)" серия от снимки, показващи самотна фигура, скитаща през нощта в Лос Анджелис, търсейки навсякъде с фенер. Това е първата част от трилогия.

Изчезване[редактиране | редактиране на кода]

На 9 юли 1975 г. Адер тръгва с 4-метрова модифицирана платноходка, наречена Ocean Wave, за да направи прекосяване на североизточната част на Атлантическия океан. Той изчислява, че пътуването ще му отнеме около два месеца и половина. Неговата празна лодка е открита девет месеца след като е отплавал, плаваща почти вертикално във водата, на 200 морски мили (360 километра) на запад от Енд Ленд, и на 100 морски мили южно от Ирландия. Открита е от испански рибари, които я закарват в Ла Коруня, откъдето тя е открадната някъде между 18 май и 7 юни 1976 г.[9]

Не е известно как Адер е загинал. Това е източник на много спекулации. Засичанията на него и неговата лодка край американското източно крайбрежие и Азорските острови са непотвърдени. Адер е пълноправен моряк, плавал с яхта от Мароко до Калифорния през 1962-1963 г. Неговият брат Ерик, опитен океански моряк, смята, че фиксираната точка на лодката, към която е прикрепена линията му на живот, е изтласкана, когато е паднал. Неговото заключение се основава на интервюта с хора в Испания, които виждат извлечената му лодка преди да бъде открадната.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Please don't leave me. 1st - English. Rotterdam, Museum Boijmans Van Beuningen, 2006. ISBN 90-6918-216-5. с. 172.
  2. Rene Daalder. “Here is Always Somewhere Else: The Disappearance of Bas Jan Ader” (2007 documentary)
  3. Richard Dorment. The artist who sailed to oblivion - Telegraph. // The Daily Telegraph. 9 май 2006. Посетен на 4 юли 2014.
  4. Cindy Loehr.“Bas Jan Ader: Retrospective”, New Art Examiner, March 2000; Посетен на 8 април 2015.
  5. Jennifer Doyle.Hold it Against Me: Difficulty and Emotion in Contemporary Art, Duke University Press, 12 март 2013.
  6. Jörg Heiser. "All of a Sudden: Things that Matter in Contemporary Art", artandresearch.org.uk (Summer 2008).
  7. Gwen Allen “Artists' Magazines: An Alternative Space for Art”, MIT Press at books.google.com; Посетен на 8 април 2015.
  8. Erik Bluhm, “Minimalism's Rubble: On William Leavitt's and Bas Jan Ader's Landslide (1969-70), ArtUS, November 2005, pp. 14-17.
  9. In Search of Bas Jan Ader, the Artist Who Disappeared at Sea. // Hyperallergic, 30 ноември 2016
  10. Koos Dalstra, Marion van Wijk. Bas Jan Ader: Discovery File 143/76. New Documents. ISBN 978-1-927354-10-0. Посетен на 8 април 2015.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bas Jan Ader“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.