Егейски регион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Беломорски регион)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Географски граници на Егейския регион

Егейският регион е един от седемте географски региони на Турция. Той получава името си от Егейско море на което се намира. Той граничи с Мраморноморския регион на север, Централна Анатолия на изток, Средиземноморски регион на юг и Егейско (Бяло) море на запад. Това е регионът с най-дългата плажна ивица. Историческите забележителности са много; едни от най-известните са в древния град Ефес. Климатът на Егейския регион е субтропичен.

Население и структура[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Бодрум

Това е регионът, където урбанизацията е най-интензивна. Градовете в Егейския регион са разположени предимно в плодородните равнини, където минават главните пътища; в крайбрежната част. Селата обикновено са до реки. Приблизително 1/8 от населението на Турция живее в Егейския регион. Повече от половината от това население (62,2%) е в градските райони. Средната гъстота на населението е над средното за Турция. Егейският регион се нарежда на второ място по този показател след Мраморноморския регион по гъстота на населението. Гъстотата на населението е най-голяма в равнините на Егейския регион и намалява във вътрешността на Западна Анатолия и в района на Ментеше.

  1. Измир
  2. Маниса
  3. Айдън
  4. Денизли
  5. Мугла
  6. Афионкарахисар
  7. Кютахия
  8. Ушак

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Традиционен килим

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от населението в Егейския регион се изхранва чрез земеделие. По Егейското крайбрежие се отглеждат главно маслини и грозде, които са подходящи за средиземноморския климат на областта. С преминаването от Егейското крайбрежие към Централна Анадола, се променят отглежданите земеделски култури; Увеличава се добива на зърнени култури и отглеждането на добитък. На първо място е пшеницата, последвана от ечемик и царевица. Най-много пшеница се отглежда до Афион, Денизли, Измир, Айдън и Мугла. Ечемик се отглежда до Афион и Маниса, а Маниса е първенец по отглеждане на царевица в Егейския регион. В малка част от равнините се отглежда ориз. От значение за цялата държава е производството на зеленчуци. Тъй като климатичните условия в този район са подходящи, тук се отглеждат някои зеленчуците (домати, боб и др.), някои от които се транспортират до съседни географски региони. Отглеждането на лук и картофи също е често разпространено; отглежда се и нахут. Отглеждането на дини и пъпеши също е възможно в Егейския регион. [1] .

Топлолюбивите земеделски култури, добивани в Егейския регион, са памук, тютюн, сусам, лен и захарно цвекло. В района се намират и лозя. От гроздето се прави вино или се ползва за директна консумация. Цитрусовите плодове са разпространени в южната част на региона; Мандарините се отглеждат в залива Кушадасъ и на Бодрумския полуостров; В региона между Айдин и Назили растат портокали, лимони, мандарини и портокали. [1] .

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Егейският регион се нарежда на второ място по индустриализация след Мраморноморския регион. Има голяма разлика между всеки вид промишленост по отношение на неговото развитие. Най-развит град в региона е Измир. Измир, Маниса и Денизли са сред десетте най-големи градове-износители на продукция в Турция. В Денизли безработицата е най-ниска за цялата област.

Тъкането е сред основните промишлени отрасли в Измир. Тъкането и текстилът са са също водещ отрасъл и в Денизли и Ушак.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Егейският регион е част от туристическия потенциал в Турция, подобно на Средиземноморския регион. Тук се намират световно известни дестинации като Ефес, Дидим, Памуккале, Хиеарполис, Лаодикия, както и плажовете Фетие, Бодрум, Мармарис, Дидим, Кушадасъ и Чешме, които са наградени със син флаг за чистота на водата.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Междуградски влак в Измир

Сухопътен[редактиране | редактиране на кода]

Сухопътния транспорт е добре развит в целия Егейски регион. Основните транспортни центрове са Измир, Афьонкарахисар, Маниса и Денизли.

Морски[редактиране | редактиране на кода]

Най-развит е в Измир, Чешме, Алиага, Кандарли, Айвалик, Дидим, Бодрум, Фетие и Мармарис.

Въздушен[редактиране | редактиране на кода]

Осъществява се в Измир, Даламан, Бодрум, Денизли, Кутахия, Едремит и Усак.

Железопътен[редактиране | редактиране на кода]

Железопътният транспорт в Егейския регион превозва товари и пътници. първия железопътен Осъществява се редовен превоз между Измир и Айдън.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ege Bölgesi“ в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.