Географски региони на Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Седемте официални географски региони са: Мраморноморски регион (тъмнозелено), Черноморски регион (светлозелено), Егейски регион (светлосиньо), Средиземноморски регион (тъмносиньо), Централен Анадол (кафяво), Източен Анадол (оранжево) и Югоизточен Анадол (жълто)

Региони на Турция (на турски: Türkiye bölgeleri), утвърдени на първия географски събор през 1941 г. в Анкара. В този контекст, регионите имат чисто статистическа функция и затова не представляват административни единици. В списъка е представен всеки регион със съставляващите го вилаети. Границите на вилаетите не съвпадат с границите на географските региони, а самите вилаети приспадат към този географски регион, от който имат най-голяма територия. На брой са общо седем. Четири от тях (Мраморноморски, Егейски, Черноморски и Средиземноморски регион) имат излаз на море, а останалите три (Централен, Източен и Югоизточен Анадол) нямат излаз на море. Икономиките на крайморските географски региони зависят главно от морския туризъм, който е ключов за турската икономика. Турското правителство иска другите три региона от континентален Анадол да не изостават икономически и това е причината за създаването на проект Югоизточен Анадол, който е започнат през 70-те години на 20 век и обхваща развитието на водноелектрически централи, горско и селско стопанство, училища и болници, пътна инфраструктура и други.

Региони и техните характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Регион Столица Площ (km2) Провинции Население Локация
Егейски регион Измир 85,000 8 10.477.153 Aegean Region in Turkey.svg
Черноморски регион Самсун 143,537 18 7.696.132 Black Sea Region in Turkey.svg
Централен Анадол Анкара 163,057 13 12.896.255 Central Anatolia Region in Turkey.svg
Източен Анадол Ван 165,436 14 6.513.106 Eastern Anatolia Region in Turkey.svg
Мармара Истанбул 67,000 11 24.899.126 Marmara Region in Turkey.svg
Средиземноморски регион Анталия 122,927 8 10.584.506 Mediterranean Region in Turkey.svg
Югоизточен Анадол Шанлъурфа 59,176 9 8.576.391 Southeastern Anatolia Region in Turkey.svg

Мраморноморски регион[редактиране | редактиране на кода]

Turkey marmara region.png

В региона има 11 провинции.

  1. Чанаккале – пролив Дарданелите.
  2. Истанбул – пролив Босфора.
  3. Одрин – Европейска част, без излаз на море.
  4. Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море.
  5. Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море.
  6. Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море.
  7. Сакария – излаз на Черно море.
  8. Белджик – без излаз на море.
  9. Ялова – излаз на Мраморно море.
  10. Бурса – излаз на Мраморно море.
  11. Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.

Черноморски регион[редактиране | редактиране на кода]

Turkey black sea region.png

В региона има 18 провинции.

  1. Карабюк – Западна Турция, без излаз на море.
  2. Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море.
  3. Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море.
  4. Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море.
  5. Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море.
  6. Чорум – Централна Турция, без излаз на море.
  7. Амасая – Централна Турция, без излаз на море.
  8. Токат – Централна Турция, без излаз на море.
  9. Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море.
  10. Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море.
  11. Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море.
  12. Орду – Централна Турция, излаз Черно море.
  13. Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море.
  14. Байбурт – Източна Турция, без излаз на море.
  15. Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море.
  16. Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море.
  17. Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море.
  18. Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.

Егейски регион[редактиране | редактиране на кода]

Turkey aegean region.png

Егейският регион се разпростира от брега на Егейско море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:

  1. Измир – излаз на море.
  2. Айдън – излаз на море.
  3. Мугла – излаз на Бяло и Средиземно морета.
  4. Маниса
  5. Денизли
  6. Ушак
  7. Кютахия
  8. Афинкарахисар

Средиземноморски регион[редактиране | редактиране на кода]

Turkey mediterranean region.png

Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:

  1. Анталия – излаз на Средиземно море.
  2. Мерсин – излаз на Средиземно море.
  3. Адана – излаз на Средиземно море.
  4. Хатай (адм. ц. – Искендерун) – излаз на Средиземно море, граничи със Сирия.
  5. Бурдур
  6. Ъспарта
  7. Османие
  8. Кахраманмараш

Регион Централен Анадол[редактиране | редактиране на кода]

İç Anadolu Bölgesi.png

Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Най-ниските места са около Сакария и долината на река Къзълърмак около 700 м. В южната част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулканичен произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:

  1. Анкара
  2. Чанкъръ – североизточно от Анкара
  3. Ескишехир – западно от Анкара
  4. Кония – южно от Анкара
  5. Аксарай – юго-източно от Анкара, част от Кападокия
  6. Киршехир – юго-източно от Анкара
  7. Кириккале – юго-източно от Анкара
  8. Кайсери
  9. Караман
  10. Нигде
  11. Невшехир (Кападокия е в провинцията)
  12. Йозтаг
  13. Сивас

Регион Източен Анадол[редактиране | редактиране на кода]

Turkey Eanatolia region.png

Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс

В региона има 14 провинции.

Регион Югоизточен Анадол[редактиране | редактиране на кода]

Güneydoğu Anadolu.png

Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.

В региона има 9 провинции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Geographical regions of Turkey“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​