Белонога мишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белонога мишка
White.footed.mouse.with.sucklings.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Хомякови (Cricetidae)
род:Американски еленови мишки (Peromyscus)
вид:Белонога мишка (P. leucopus)
Научно наименование
(Rafinesque, 1818 г.)
Белонога мишка в Общомедия
редактиране

Белоногата мишка (Peromyscus leucopus) е малък северноамерикански гризач от семейство Хомякови. Видът е естествен резервоар на различни видове хантавируси[2] и Borrelia burgdorferi, причинител на Лаймска болест.[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в източните и централните части на Сивирна Америка. Северните граници на ареала са от южните части на Квебек и Онтарио на изток с откъсната популация в Нова Скотия и достигат на изток в Саскачеван в Канада. На юг продължава през източните и централните щати на САЩ без крайните югоизточни щати. В Мексико продължава на юг по карибското крайбрежие с изолирана популация на полуостров Юкатан.[4]

Местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Белоногите мишки живеят в местообитания с разнообразни условия. Най-често се срещат в топли, сухи гори и храсталаци. Те са най-често срещаните малки гризачи в смесените гори в източната част на САЩ. В южните и западните части от ареала им са по-ограничено разпространени, като в тези места се срещат в предимно гористи и полупустинни местности в близост до водни източници. В южната част на Мексико се срещат главно в селскостопански райони.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Общата дължина на тялото варира от 150 до 205 mm, като на опашката се падат 65 до 95 mm. Теглото варира от 15 на 25 грама. Горната част на тялото е от бледо до тъмно червеникаво-кафява, а коремът и краката са бели.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

В северните популации на тази мишка, размножаването има изразена сезонност, която продължава от март до октомври. В южните популации сезонността се удължава с увеличаване на топлите месеци като в южната част на Мексико размножаването е целогодишно. Бременността е 22-28 дни. При раждането малките са слепи. Очите им обикновено се отварят на около 2 седмици, като малките се отбиват около 1 седмица по-късно. Те са готови да се чифтосват на средна възраст от 44 дни през северните популации и 38 дни в южните популации. Раждат по 2 до 4 пъти годишно, като всяко котило е представено от 2 до 9 малки. В плен белоногите мишки могат да живеят няколко, но в дивата природа се наблюдава почти пълно ежегодно обновяване на популацията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peromyscus leucopus (Rafinesque, 1818). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. RR5109-Front Cover-Hantavirus.p65
  3. Donahue JG, Piesman J, Spielman A. Reservoir competence of white-footed mice for Lyme disease spirochetes. // Am. J. Trop. Med. Hyg. 36 (1). януари 1987. с. 92–6.
  4. Linzey, A.V., Matson, J. & Timm, R.. Peromyscus leucopus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 февруари 2010. (на английски)