Бен Уебстър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Уебстър.

Бен Уебстър
Ben Webster
американски саксофонист
През 1946 г.
През 1946 г.

Роден
Бенджамин Франсис Уебстър
27 март 1909 година
Починал
20 септември 1973 година (64 г.)

НационалностСАЩ
Музикална кариера
Стилджаз
Инструментисаксофон
Активност1927 – 1973
ЛейбълBlue Note
Свързани изпълнителиДюк Елингтън
Коулман Хоукинс
Оскар Питърсън

Уебсайт
Бен Уебстър в Общомедия

Бенджамин Франсис Уебстър (на английски: Benjamin Francis Webster) е американски джаз тенор саксофонист, оставил след себе си богато наследство.[1]

Рожденият му град е Канзас Сити, щата Мисури, САЩ.[1] Той е сред 3-та най-ярки „суинг тенора“, наред с Колман Хокинс и Лестър Йънг. Галеният му псевдоним е Звяра (The Brute), тъй като разполага с тежък и дрезгав тон, който употребява в ритмичните прекъсвания (заедно с характерните му ръмжения). Другото му прозвище е Жабата. В баладите се преобразява в топъл и сантиментален облик. В стилистично отношение дължи много на алт звездата Джони Ходжис, който определя като учител по инструмента.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първите му допирни точки с пианото и цигулката датират от ранна възраст, още преди да се захване със саксофона. По-късно в кариерата той понякога свири пак на пиано, като дори има музикални записи с този инструмент. Веднъж Бъд Джонсън му показва основите на саксофона и Уебстър започва да свири на този инструмент в Йънг Фемили Бенд, където е и легендарният Лестър Йънг.[3] Канзас Сити по това време е котел с нашумели в джаза имена. Уебстър постъпва в бенда на Бени Моутън от 1932 г., където са още Каунт Бейси, Оран Пейдж – Хот Липс, и Уолтър Пейдж. Тези времена са документирани във филма „Канзас Сити“ на Робърт Олтман.

Музикантът прекарва известно време с различни оркестри през 1930-те, вкл. този на Енди Кърк, Флечър Хендерсън (1934 г.), Бени Картър, Уили Брайънт, Каб Калоуей и краткотрайния на Теди Уилсън.

В оркестъра на Дюк Елингтън[редактиране | редактиране на кода]

Той свири с оркестъра на Дюк Елингтън за първи път през 1935 г., а до 1940 г. вече е главен негов тенор саксофонист. Той цитира Джони Ходжис, алт солиста на Елингтън, като голям пример в свиренето му. През следващите 3 години участва в много записи, напр. Cotton Tail, All Too Soon. Неговият дял в бенда в музикално отношение е толкова съдбоносен, че оркестърът по онова време получава името бенда на Блантън (контрабас) – Уебстър (саксофон). Уебстър напуска групата след сплетня през 1943 г.

След Елингтън[редактиране | редактиране на кода]

Бен Уебстър, Еди Барфилд, Бък Клейтън, Бени Мортън, Джо Марсала и Кози Коул във Famous Door, Ню Йорк, 1947

Уебстър напуска Елингтън през 1943 г. и започва работа на 52-ра улица в Ню Йорк. Прави едновременно записи като лидер, както и като сайдмен.[3] Изкарва малко време с Реймънд Скот, Джон Къркби и Сад Кетлит, както и с бенда на Джей Макшен, където е блус викачът Джими Уидърспун. През 1948 г. се завръща за кратко в оркестъра на Елингтън, където изкарва няколко месеца.

През 1953 г. записва King of the Tenors, заедно с пианиста Оскар Питърсън, който по-късно ще стане близък сътрудник на Уебстър през цялото десетилетие. Заедно с Петерсън, тромпетиста Хари Едисън – Суийтс и други, той ходи на турнета и записва с Норман-Гранцовия Джаз във Филхармоник. С тенор саксофониста Колман Хокинс прави Coleman Hawkins Encounters Ben Webster, която записва на 16 декември 1957 година с Петерсън, Хърб Елис (китара), Рей Браун (контрабас) и Алвин Столър (барабани). Творбата на Хокинс и Уебстър е класика в джаза, продукция на двама велики тенори, които се запознават в Канзас.

През 1956 г. записва класически сет с пианиста Арт Тейтъм, подкрепен от контрабасиста Ред Келъндър и барабаниста Бил Дъглас.

В края на 1950-те създава квинтет с Джери Мълиган и е чест гост на лосанджелиския клуб Ренесанс. Там групата на Уебстър и Мълиган прави бекинг на блус певеца Джими Уедърспун.

Последното десетилетие[редактиране | редактиране на кода]

Уебстър като цяло редовно се занимава с музика, но през 1964 г. се мести за постоянно при други американски джазмени, които са в Европа, и той свири там, когато е в настроение. Живее в Лондон още една година, последван от четири години в Амстердам, а през 1969 г. се установява в Копенхаген. Уебстър е саксофонист в немного скъп кабаретен клуб през 1970 г. в датския филм „Тихи дни в Клиши“. През 1971 г. Уебстър се събира отново с Дюк Елингтън и бигбенда му, за да направят няколко представления в Тиволи в Дания, а във Франция записва концерт с Ърл Хайнс. Той също така записва или изпълнява музика с Бък Клейтън, Бил Колман и Теди Уилсън.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Бен Уебстър в Копенхаген

През септември 1973 г. Уебстър получава мозъчен кръвоизлив, докато е в Амстердам. Непосредствено преди това изнася представление в Тве Шпихгелс в Лайден. Умира на 20 септември. Тялото му е кремирано в Копенхаген, а прахът му е погребан в крематорията Асистенс в частта Ньоребро в града.[4] Макар че не е майстор на гъвкавите или модерни ритми, той остава дълбоко подчинен на блуса и баладите от епохата на суинга. Тонът му е фактор в развитието на инструменталисти като Арчи Шеп, Лю Табакин, Скот Хамилтън, Дейвид Мъри и Бени Уолъс.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Като лидер[редактиране | редактиране на кода]

  • The Consummate Artistry of Ben Webster (Norgran, 1954)
  • The Art Tatum - Ben Webster Quartet (Verve, 1958)
  • Soulville (Verve, 1958)
  • Coleman Hawkins Encounters Ben Webster (Verve, 1959)
  • Ben Webster & Associates (Verve, 1959)
  • Ben Webster Meets Oscar Peterson (Verve, 1959)
  • The Soul of Ben Webster (Verve, 1960)
  • Gerry Mulligan Meets Ben Webster (Verve, 1960)
  • The Warm Moods (Reprise, 1961)
  • BBB & Co. (Prestige, 1962)
  • Wanted to Do One Together (Columbia, 1962)
  • Soulmates with Joe Zawinul (Riverside, 1963)
  • See You at the Fair (Impulse!, 1964)
  • Intimate! (Fontana, 1965)
  • Big Ben Time! (Fontana, 1967)
  • Ben Webster Meets Don Byas (SABA, 1968)
  • Big Sound (Polydor, 1969)
  • Ben Webster at Ease (Ember, 1969)
  • For the Guv'nor (Columbia, 1969)
  • Webster's Dictionary (Philips, 1970)
  • Ben at His Best (RCA Victor, 1970)
  • Autumn Leaves with Georges Arvanitas (Futura, 1972)
  • Swingin' in London (Black Lion, 1972)
  • My Man: Live at Montmartre 1973 (Steeplechase, 1973)
  • Previously Unreleased Recordings (Verve, 1974)
  • Saturday Night at the Montmartre (Black Lion, 1974)
  • Rare Live Performance 1962 (Musidisc, 1975)
  • Ben and the Boys (Jazz Archives, 1976)
  • Sunday Morning at the Montmartre (Black Lion, 1977)
  • Layin' Back with Ben Vol. 1 (Honeydew, 1977)
  • Layin' Back with Ben Vol. 2 (Honeydew, 1977)
  • Carol & Ben (Honeydew, 1977)
  • Did You Call? (Nessa, 1978)
  • The Horn (Circle, 1982)
  • Ben Webster at the Renaissance (Contemporary, 1985)
  • Plays Duke Ellington (Storyville, 1988)
  • Ben Webster Plays Ballads (Storyville, 1988)
  • Stormy Weather (Black Lion, 1988)
  • Meets Bill Coleman (Black Lion, 1989)
  • Live in Paris 1972 (France's Concert, 1989)
  • Live in Amsterdam (Affinity, 1989)
  • The Jeep Is Jumping (Black Lion, 1990)
  • 1953: An Exceptional Encounter (The Jazz Factory, 2000)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Virgin Encyclopedia of Popular Music. Concise. Virgin, 1997. ISBN 1-85227-745-9. с. 1240.
  2. Chilton, John. Sidney Bechet: The Wizard of Jazz. Da Capo Press, 1996. ISBN 0306806789. с. 289.
  3. а б Ben Webster. // Посетен на 8 June 2020.
  4. Six Graves to Know in Copenhagen's Assistens Kirkegård. // Scandinavia Standard. May 7, 2016. Посетен на May 5, 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]