Бен Уебстър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бен Уебстър
американски саксофонист
Бен Уебстър 
Роден: 27 март 1909 г.
Починал: 20 септември 1973 г. (64 г.)

Бенджамин Франсис Уебстър (на английски: Benjamin Francis Webster) е американски джаз тенор саксофонист, оставил след себе си богато наследство. Рожденият му град е Канзас Сити, щата Мисури. Той е един от тримата най-ярки „суинг тенора“, наред с Колман Хокинс и Лестър Йънг. Галеният му псевдоним е Звяра (The Brute), тъй като разполага с тежък и дрезгав тон, който употребява в ритмичните прекъсвания (заедно с характерните му ръмжения). Другото прозвище, което има, е Жабата. В баладите се преобразява в топъл и сантиментален облик. В стилистично отношение, той дължи много на алт звездата Джони Ходжис, който той определя като учител по инструмента.

Първите му допирни точки с пианото и цигулката датират от ранна възраст, още преди да се захване със саксофона. По-късно в кариерата той понякога свири пак на пиано, като дори има музикални записи с този инструмент. Веднъж Бъд Джонсън му показва основите на саксофона и Уебстър започва да свири на този инструмент в Йънг Фемили Бенд, където е и легендарният Лестър Йънг. Канзас Сити по това време е котел на нашумели в джаза имена. Уебстър постъпва в бенда на Бени Моутън от 1932 г., където са още Каунт Бейси, Оран Пейдж – Хот Липс, и Уолтър Пейдж. Тези времена са документирани във филма Канзас Сити на Робърт Алтман.

Музикантът прекарва известно време с различни оркестри през 30-те, вкл. този на Енди Кърк, Флечър Хендерсън (1934 г.), Бени Картър, Уили Брайънт, Каб Калоуей, и краткотрайния на Теди Уилсън.

С Дюк Елингтън[редактиране | редактиране на кода]

Той свири с оркестъра на Дюк Елингтън за първи път през 1935 г., а до 1940 г. вече е главен негов тенор саксофонист. Той цитира Джони Ходжис, алт солиста на Елингтън, като голям образец в свиренето му. През следващите три години, той участва в много записи, напр. Cotton Tail, All Too Soon. Неговият дял в бенда, в музикално отношение, е толкова съдбоносен, че оркестърът по това време получава името бенда на Блантън (контрабас) – Уебстър (саксофон). Уебстър напуска групата през 1943 г. след една сплетня.

След Елингтън[редактиране | редактиране на кода]

Уебстър напуска Елингтън през 1943 г. и започва работа на 52-а улица в Ню Йорк. Прави едновременно записи като лидер, както и като сайдмен. Изкарва малко време с Реймънд Скот, Джон Къркби и Сад Кетлит, както и с бенда на Джей Макшен, където е блус викачът Джими Уидърспун. През 1948 г. се завръща за кратко в оркестъра на Елингтън, където изкарва няколко месеца.

През 1953 г. записва King of the Tenors, заедно с пианиста Оскар Петерсън, който по-късно ще стане близък сътрудник на Уебстър през цялото десетилетие. Заедно с Петерсън, тромпетиста Хари Едисън – Суийтс и други, той ходи на турнета и записва с Норман-Гранцовия Джаз във Филхармоник. С тенор саксофониста Колман Хокинс прави Coleman Hawkins Encounters Ben Webster, която записва на 16 декември 1957 година с Петерсън, Хърб Елис (китара), Рей Браун (контрабас) и Алвин Столър (барабани). Творбата на Хокинс и Уебстър е класика в джаза, продукция на двама велики тенори, които се запознават в Канзас.

През 1956 г. записва класически сет с пианиста Арт Тейтъм, подкрепен от контрабасиста Ред Келъндър и барабаниста Бил Дъглас.

В края на 50-те заформя квинтет с Джери Мълиган и е чест гост на лосанджелиския клуб Ренесанс. Там групата на Уебстър и Мълиган прави бекинг на блус певеца Джими Уедърспун.

Последното десетилетие[редактиране | редактиране на кода]

Уебстър като цяло редовно се занимава с музика, но през 1964 г. се мести за постоянно при други американски джазмени, които са в Европа, и той свири там, когато е в настроение. Живее в Лондон още една година, последван от четири години в Амстердам, а през 1969 г. се преустановява в Копенхаген. Уебстър е саксофонист в не много скъп кабаретен клуб през 1970 година в датския филм „Тихи дни в Клиши“. През 1971 г. Уебстър се събира отново с Дюк Елингтън и биг бенда му, за да направят няколко представления в Тиволи в Дания, а във Франция записва концерт с Ърл Хайнс. Той също така записва или изпълнява музика с Бък Клейтън, Бил Колман и Теди Уилсън.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1973 г. Уебстър получава мозъчен кръвоизлив, докато е в Амстердам. Непосредствено преди това изнася представление в Тве Шпихгелс в Лайден. Умира на 20-ти. Тялото му е кремирано в Копенхаген, а прахът му е погребан в крематорията Асистенс в частта Ньоребро в града. Макар че не е майстор на гъвкавите или модерни ритми, той остава дълбоко подчинен на блуса и баладите от епохата на суинга. Тонът му е фактор в развитието на инструменталисти като Арчи Шеп, Лю Табакин, Скот Хамилтън, Дейвид Мъри и Бени Уолъс.