Беркнер
| остров Беркнер Berkner Island | |
 Сателитна снимка на остров Беркнер | |
 Местоположение в Територия на Антарктическия договор | |
| Акватория | море Уедъл |
|---|---|
| Площ | 43 873 km² |
| Най-висока точка | 879 m н.в. |
  Местоположение в Антарктида | |
| остров Беркнер в Общомедия | |
Беркнер (на английски: Berkner Island) е остров край бреговете на Западна Антарктида, Земя кралица Елизабет, най-южния остров в света. Представлява остров-възвишение, изцяло „бетонирано“ в шелфовия ледник Филхнир, разположен на 150 km северно от брега на континента (Земя кралица Елизабет), а 17 km на север го отделят от откритите води на море Уедъл, простиращо се в Атлантическия сектор на Южния океан. Дължина от север на юг 320 km, ширина 135 km, площ 43 873 km²[1]. Втори по големина остров в Антарктика след остров Земя Александър I. По източния му бряг далеч навътре се вдават ледените заливи Маккарти, Робъртс и Спилхаус, а на северозападния му бряг – ледения залив Гулд. В северната му част се издига възвишението Рейнвартхьох (698 m), а в южната – възвишението Тисенхьох (879 m, по други данни 975 m).[2]
Остров Беркнер е открит през 1957 г. от видния американски антарктически изследовател Фин Роне по време на полетът му далеч на юг от базата на експедицията, след което е заснет чрез аерофотоснимки през 1957 – 58 г., на базата на които е картиран. През 1961 г. Американския Консултативен комитет по антарктическите названия го наименува в чест на американския физик Лойд Беркнер (1905 – 1967), участник в американската антарктическа експедиция (1928 – 30), ръководена от Ричард Бърд.[2]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ islands.unep.ch // Архивиран от оригинала на 1 май 2013. Посетен на 30 ноември 2018.
- 1 2 Ute Christina Herzfeld: Atlas of Antarctica: Topographic Maps from Geostatistical Analysis of Satellite Radar Altimeter Data. Springer Science & Business Media, 2012. Seite 233. Auf Google Books.