Беседа:Драч

Преименуване

Дали да не преместим на Драч - наложено бг име - на ср, босн. и мк е Драч.--Мико Ставрев 15:44, 29 януари 2007 (UTC)

Сигурна съм, че в когато бях ученичка в учебника по география беше Дуръс, даже май Дурас. Изпитваха ме специално. Дурас и Елбасан!--Darsie 15:52, 29 януари 2007 (UTC)

Вярно е май - по соца в учебниците беше така. В исторически план - т.е. в 100% от историческата литература занимаваща са се с въпроси до 19 век е Драч, а в по-късната е разделено. --Мико Ставрев 08:14, 2 февруари 2007 (UTC)

Предлагам заглавието да остане българското име "Драч" по примера на Одрин, Лерин и прочие, а "Дуръс" да остане като пренасочваща. Възражения? 141.30.216.38 21:36, 10 април 2009 (UTC)

И аз съм съгласен. -- Македонецът Hansen, 85.130.68.241 11:16, 7 декември 2012 (UTC)

Безпринципност навсякъде

Виждаме, че е @Алиса Селезньова е извършила още една езикова революция с националистически привкус. Град Драч днес е много по-известен с албанското си име Дуръс. Аз още веднъж ще попитам: защо по тази логика не прекръстим и Истанбул като Цариград? Прословутото правило гласи: Имената на географски обекти в съседни на България територии, за които има исторически създадени български съответствия, не подлежат на транскрибиране. Дуръс е на 270 км от България по въздушна линия и е през една държава. Истанбул е на 120 км от България по въздушна линия и е в съседна държава, т.е. по-близкосъседен е от Дуръс. Ще мине ли и той през възродителния процес? Заглавието на една статия показва статия за какво е тази статия. Затова най-неутралното (У:НГТ) заглавие би било най-разпространеното наименование, а каквото е необходимо, да се обяснява в изложението. Разбира се, редно е да се упомене къде, кога и как по други начини се среща – обратното би било потулване на информация. Но да се постави неразпространено име на първо място за сметка на най-разпространеното, е изопачаване на информацията и е не по-малко некоректно. Преди около година се водеха паралелни дискусии на Беседа:Венецуела и Беседа:Кюстенджа и тогава @Алиса Селезньова зае противоположни позиции по двата въпроса. Тогава се изкуших да акцентирам върху това, но не го направих – отчасти от колегиалност, отчасти защото реших да не отъждествявам два не съвсем идентични случая и отчасти защото знаех, че няма смисъл да го правя, понеже принципността и обективността тук често отстъпват пред силата и личните интереси. Сега съм още по-изкушен да попитам @Алиса Селезньова, а също и гореизказалите се на тази беседа, какво мислят за названия като Барбейдос вм. Барбадос (както е според БАН и БДС), Кишинеу вм. Кишинев и Ньои вм. Ньой (експлицитно указани в правописния речник), Дюсбург вм. Дуйсбург (експлицитно указано в Наредба №6), Мухаммад (както е името на Мохамед в българския превод на Корана и в българското ислямознание), Тутанхамун (както е името на Тутанкамон в българската египтология) и някои други. Още повече, че някои от тях си се употребяват – „Венесуела“ и „Кишинеу“ имат по 20-30% резултати в медиите. Естествено, промени в съдържанието на Уикипедия може и трябва да се правят, но първо трябва да се е променила реалността – с външни средства или по естествен път. Иначе ги подкарвайте всички наред, започвайки с Истанбул. Или всички, или никои, а не избирателно според настроенията. Нямам лично отношение към когото и да било, но и за слепия е видно, че някои положения в българската Уикипедия не стоят точно както трябва, казано по най-мекия и дипломатичен начин. И няма изгледи да се оправят, докато върховната власт се държи от настоящата върхушка.

Преди някой наблюдателен умник да се обади, че албанската статия е sq:Durrësi и затова Дуръс било грешно, да поясня, че в албанския език собствените имена също се членуват. Нечленуваната форма е Durrës, а членуваната форма е Durrësi. Имената от Първо склонение по правило се възприемат с нечленуваната си форма.

А между другото може ли да попитам от кой точно правописен речник е горецитираното правило? Защото ми се струва, че не е от най-новия. --Cmrlbg (беседа) 03:04, 16 август 2014 (UTC)

Нещо не го проследих добре хаоса от дублетни форми, български форми, наложени форми, наредби, върхушки и преводи на Корана (както и комбинация от изброените), които честно казано нямат почти нищо общо, но ми се ще да се придържаме по същество към обекта. Та, Драч е наложената българска форма на името и докато имаме такава, при това такава, която продължава по-активно да се използва, би трябвало да я предпочетем. С други думи именно Драч е най-разпространеното име на езика, на който тази енциклопедия се пише. И не, не смятам да участвам или повдигам беседи около всички спорни изписвания, не защото съм безпринципна, а защото не ме вълнуват. Поне засега.--Алиса Селезньова (беседа) 09:15, 22 август 2014 (UTC)

@Алиса Селезньова: Толкова неадекватен отговор не си и представях, че може да получа. За 6 дни само това ли успя да измислиш?

• Повтарям въпроса: От кой правописен речник е правилото „Имената на географски обекти в съседни на България територии, за които има исторически създадени български съответствия, не подлежат на транскрибиране“? Не го видях нито в речника от 2012 г., нито в речника от 2002 г. Това означава, че това правило, прилагано тук с неясен обхват и още по-неясни изключения, е от речник отпреди най-малко 20 години, след който са издадени най-малко два по-нови речника.
• Не, не е вярно, че Драч е най-разпространеното име на български език. Най-разпространеното име на български език е Дуръс, както са и Констанца и Истанбул. Имена като Драч, Кюстенджа, Константинопол/Цариград, Сердика/Средец, Велбъжд и Филипопол днес се използват само или почти само в контекста на историческата епоха, на която принадлежат. Ако оставим настрана градовете в рамките на България и се фокусираме само върху тези извън страната, тогава с какво Цариград е по-различен от Драч и Кюстенджа? По каква причина статията все още стои с име Истанбул вместо Цариград, ако не по тази, че на онази елитна групичка от няколко най-влиятелни уикипедианци имена като „Драч“ и „Кюстенджа“ ѝ харесват, а „Цариград“ – не? Същото важи и за Трансилвания. Защо статията не се казва Седмоградско?
• Като стана дума за Кюстенджа, за отбелязване е, че от четирите указани към момента в статията източника за това название първият е отпреди 80 (!) години, вторият е отпреди 30 години, третият в частта, в която е цитиран, е същото абстрактно правило без категорично дефиниран обхват, а в четвъртия („Голяма енциклопедия България“ от 2012 г.) статията, озаглавена „Кюстенджа“, разглежда единствено българското минало на града, като не споменава дори днешния брой на населението или че е пристанище на Черно море. Т.е. направена е компилация от източници, каквато според en:WP:SYNTHESIS е недопустима. А източници за „Констанца“, особено съвременни, има в огромно изобилие – като се започне от карти и енциклопедии, мине се през медии и институции и се стигне до редовните автобусни линии от София и Варна до този град. Мястото на това е в съответната беседа, но случаят е аналогичен с настоящия.
• Разширявайки кръгозора, но запазвайки методa на разсъждения, заглавията на множество други статии за държави, градове, исторически фигури и какво ли още не (една част от тях споменах в коментара си от 16 август) би трябвало да се уеднаквят с имената, с които същите фигурират в нормативните издания на БАН или в материалите на общностите, занимаващи се със съответните науки, понеже тези източници са най-меродавни, с най-голяма тежест и единствени релевантни, а всичко останало е без значение. Освен ако интересите на споменатия уикипедиански елит не се свеждат до налагане на нов световен ред не във всички сфери, а само в една, именно географските обекти близо до България – при това, както се вижда, не за всички от тях, а само за някои по избор. „Тук искам да си е моето, а другата статия не ме интересува“ – ето това говори за безпринципност.
• Да, Уикипедия трябва да се опира на авторитетни източници, но източниците не са оръжия, с които трябва да се борим срещу другия, за да го победим и да си постигнем своето. Всеки в този свят може да инициира или да промотира каквото си иска (в сериозни издания от рода на Български военен атлас и други, в т.ч. и нови, съм виждал имена като „Парагуай“, „Коломбия“, „Тринидад и Тобейго“, „Мальорка“, „Дели“ за Делхи, „Марсей“ за Марсилия, „Хелсинки“, „Ал-Джазаир“ за гр. Алжир и т.н.), но политиката на неутралност на Уикипедия я задължава да търси по-постоянни положения – широко разпространени форми, трайно установени тенденции и традиции или езикови правила, които произлизат от съществуващи езикови закони или могат да се обяснят с такива. Още повече, че изданията на БАН и на други институции достатъчно често търпят промени и в тях личат достатъчно много неточности, разминавания и несъответствия. Например речникът от 2002 г. дава единствена форма „Ньои“, докато речникът от 2012 г. посочва „Ньой“ като традиционна форма; освен това в приложението на речника от 2002 г. страната е „Венесуела“, но производните форми в словника са с „ц“. Нямам речниците у себе си, но знам, че такива примери има много. А целта на Уикипедия е да отразява реалността в нейната цялост, а не да води благородни кампании за промяната ѝ („докато има българска форма, да си ползваме нея“) или да преувеличава едно и омаловажава друго (Due and undue weight). Когато се промени реалността, чак тогава и само тогава променяйте енциклопедията.
• Ако не, вършете революционерската си дейност с всички статии наред, без да ги подбирате на база лични предпочитания.
• Впрочем, какво говоря. Нали това си е вашата Уикипедия. Колете и бесете, сега ви е паднало. Властта е проблем само на онези, които я нямат.

--Cmrlbg (беседа) 07:11, 23 август 2014 (UTC)

По отношение на точка първа :

„

Чл. 15. (1) Имена на широко известни географски обекти (държави, столици, големи градове, реки и др.) или на географски обекти в съседни страни, за които има исторически създадени български съответствия, чиито форми, утвърдени в българския език, се различават от оригиналните, се запазват като традиционни. (НАРЕДБА № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език на министъра на териториалното развитие и строителството, обн., ДВ, бр. 60 от 4 юли 1995 г., доп., бр. 72 и 106 от 1995 г., бр. 4 от 1999 г.)

“

„

30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма. 30.1. Установено е предаването по традиция на някои имена на държави, населени места и географски обекти. (Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. Просвета. С., 2011, с.43. ISBN 978-954-01-2604-3)

“

--Чигот (беседа) 11:16, 23 август 2014 (UTC)

Това са пак онзи тип обобщаващи правила, които казват, че по принцип за някои имена на чужди географски обекти има традиционни български съответствия (екзоними). Такива има във всеки един език. Те си имат собствена история и са навлезли по различни пътища (в български често от руски език, в самия руски език – от друг език и т.н.). Първият цитиран документ (който в момента е и трети указан източник за „Кюстенджа“, вж. по-горе) не посочва примери. Вторият посочва следните примери: Англия, Бавария, Ватерло, Вашингтон, Виена, Дания, Дарвин, Испания, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Ньой, Париж, Полша, Рейн, Рим, Русия, Франция, Швеция. Никъде не е изрично казано, че трябва да се запазят и употребяват исторически създадените български имена на Дуръс, Констанца и Александруполис, но не и тези на Истанбул и Трансилвания. Да, тези български имена също си имат история и също са навлезли по свои си пътища, но в съвременен контекст са изместени от днешните местни официални имена. Езикът е променлива система и Уикипедия трябва да се съобразява с това, а не да налага свои си действителности на мястото на съществуващите.

Все още чакам отговор: От кой точно речник е горецитираното от мен правило, според някои явяващо се крайъгълен камък на българската Уикипедия, но не на цялата, а само на определени части по техен избор? --Cmrlbg (беседа) 15:52, 23 август 2014 (UTC)

Всъщност текстът на това издание от 2011 г., но с известни изменения и допълнения, фактически представлява уводната част на правописния речник от 2012 г. Има неточности в раздела за предаване на чужди имена, една от които е в същата тази цитирана точка – Köbenhavn, поправено в речника на København.

И така, смисълът не е да делим информацията на правилна и грешна или да я нагаждаме както ни угажда. Това не са въпроси с елементарен и единствен верен отговор, който трябва да прочетем някъде или някой да ни каже какъв е. Ако съществуват няколко названия за даден обект и се е наложила силна и продължителна доминация на едно от тях, обективно и естествено е да се предпочете то. Продължавам да чакам смислени отговори на поставените по-горе въпроси. Ако не получа такива, ще се наложи да направя промени на заглавията на някои статии, една от които ще е Дуръс вместо Драч. --Cmrlbg (беседа) 16:17, 25 август 2014 (UTC)

Правилото е достатъчно ясно и това, че не споменава Драч като пример не променя нищо. И според двете точки, цитирани от Чигот, името е Драч, а не Дуръс. Пък отворете ги книжките, които се занимават с Драч и вижте, че освен това е наложена форма. Ако това е толкова трудно, един прост Гугъл сърч показва абсолютното предимство на формата Драч. Да се заяждаме и да даваме снизходително елементарни уроци по албански всички можем, но това не повишава нивото на енциклопедията. Напротив. Между другото са ви цитирани правописни норми + наложеност, така че ако искате някакви други адекватни отговори, не е зле да започнете да задавате адекватни върпоси, които по възможност да не са базирани на линии по въздух и как се казват други статии.--Алиса Селезньова (беседа) 13:22, 29 август 2014 (UTC)

@Алиса Селезньова: прави впечатление, че се хващаш, инатиш и заяждаш за каквото можеш, понякога доста несъстоятелно, а останалото го подминаваш или омаловажаваш, само и само да не отстъпиш и сантиметър назад. Нападението е най-добрата защита, нали така беше? Освен това обичаш да манипулираш данни – например не само че „Драч“ изобщо няма „абсолютно предимство“ в гугъл, но и кажи-речи всички резултати за „Драч“ или са на тематика българска история (някои го наричат „Драч, днешен Дуръс“), или са формулировки от типа „Дуръс е познат още като Драч в славянските страни“, или са на сръбски или македонски език, или (в най-голямата си част) са за други референти (улица „Драч“, някой си Іван Драч, някоя си Татьяна Драч и т.н.). Чак след допълнителни настройки на търсенето и задълбаване в страниците с резултати се намира някоя и друга употреба в съвременен смисъл, но това е твърде недостатъчно. Ако става дума, при достигане до последните страници с резултати за „Барбадос“ и „Барбейдос“ в гугъл се установява не кой знае колко голяма разлика в числата (съотношение 2,5:1), при това част от попаденията за „Барбадос“ са на други езици, но някой би ли отрекъл, че „Барбейдос“ е една изключително непопулярна форма? Макар че поне се среща по картите, за разлика от „Драч“ и „Кюстенджа“. И децата знаят, че наложената форма е „Дуръс“. Цели 10 години статията мирно и кротко си е стояла с това заглавие. Като прибавим и това, че и като цяло не се славиш като най-диалогичния и безпристрастен потребител, много е трудно да се повярва, че работиш за интереса на Уикипедия да бъде подредена и неутрална енциклопедия, а не служиш на собствените си интереси, на групичката и на нейния главатар (всички знаят кой е той). Затова бих се радвал да направиш с пълно съзнание следните декларации:

• Вярвам в правотата на думите и действията си и ги смятам за принципни и отговорни.
• Не поставям своите или нечии други интереси над каузата за една неутрална енциклопедия.
• Стремя се към обективност и коректна оценка на всички фактори.
• Зная що е самокритика и мога да отстъпвам назад.

За мен всичко това важи. Иска ми се да го чуя и от теб. Защото ако то не важи в пълния си смисъл, всичко отива на вятъра и няма смисъл да си губим времето с тази майсторски и безвъзвратно опорочена българска Уикипедия. --Cmrlbg (беседа) 23:37, 30 август 2014 (UTC)

Cmrlbg, може би аргументите Ви щяха да са по-убедителни, ако ги няма някои квалификации, отнасящи се до личността на инакомислещите. И аз съм спорил с визирания от Вас редактор, но това с какви впечатления съм останал, не следва да е предмет на тази дискусия.

Не видях достатъчно аргументи за смело твърдение от рода на: "И децата знаят, че наложената форма е „Дуръс“".С уважение,--Akeckarov (беседа) 15:55, 5 септември 2014 (UTC)

А „Драч“ ли е наложената форма? Къде се среща то, освен в исторически изследвания? В медиите се използва само в единични случаи „Драч“ и далеч повече „Дуръс“. Не съм виждал „Драч“ в нито една съвременна карта или енциклопедия, във всички е „Дуръс“. МВнР използва „Дуръс“. Почти навсякъде се използва „Дуръс“. Ако поставя Шаблон:Източник за наименованието „Драч“, ще трябва пак някой да изсмуква източници от пръстите си, както беше направено за „Кюстенджа“ (вж. по-горе). В края на краищата всичко, на което се крепи този проект, е едната добронамереност. Това е много идеалистично, но и много нестабилно – докато някои се правят на джентълмени, други се възползват от това. Смея да твърдя, че доколкото могат да се разчетат квалификации в коментарите ми, те са една необходима светлина върху истинската същина на проблемите и са много по-тактични и в много по-голяма степен основани на думи, на действия и на резултати от такива, отколкото някои груби и безпочвени нападки, които други потребители са си позволявали в дадени ситуации. Освен това аз не откривам топлата вода, тези неща се знаят и са били казвани и преди. А междувременно много от важните въпроси продължават да бъдат подминавани, явно са прекалено неудобни за някои. --Cmrlbg (беседа) 04:02, 9 септември 2014 (UTC)

Точно обратното - на български много по-често се използва Драч, а Дуръс много по-рядко. Включително се споменава из медии, блогове, пътеписи и дори туристически агенции. Отделно съм твърдо против да отписвате с толкова лека ръка историческите изследвания - все пак основният интерес към Драч е именно в исторически план, а следователно почти всички споменавания на града из книгите на български език (на който и тази енциклопедия се пише) е определено под името Драч. А да наричате цитиране на серия енциклопедии, правописни правила и съвременни употреби "изсмукване на източници от пръстите" е просто смешно и аз смятам наистина да спра да подхранвам подобна тролска дискусия.--Алиса Селезньова (беседа) 12:39, 13 септември 2014 (UTC)

Едно си баба знае, едно си баба бае. В какво се е превърнал този проект, щом всичко се решава по този начин. Правят се целенасочени подборки и компилирания на данни с цел доказване на желан извод. Прилагат се селектирани правила по начини, по които самите постановили ги институции не ги прилагат. Упорито се отрича очевидното (независимо дали ти се харесва или не, „Драч“ е по-рядко употребяваната форма, а и много от споменаванията са от рода „Дуръс /Драч/“, „старото му име е Драч“, „някогашната крепост Драч“). Изкривяват се и се преиначават данните (в медии, туристически агенции и т.н. резултатите са преимуществено или единствено за „Дуръс“ или понякога „Дурас“ или „Дурес“; блогове и тем подобни са нещо много относително и по правило не се считат за определящи, много от текстовете са копия един на друг, но и в тях няма драстични отклонения от общата картинка). Пренася се информацията за един обект върху друг, като се игнорират материали за съвременния град и се използват такива за историческия, т.е. не за това, за което е статията, а за друго. Всичко това са оригинални изследвания, че дори и нещо много по-сериозно от обикновени оригинални изследвания. Който има очи, да гледа, който има ум, да мисли. Ролята на една енциклопедия като Уикипедия е максимално коректно да пресъздава съществуващите положения – така, както компетентните по темата биха очаквали да ги видят, а не да скалъпва свои си дефиниции и интерпретации, още повече различни за всеки отделен случай. Заради това ги има беседите, заради това ги има историите, заради това всичко е прозрачно и се пази. Но явно някои разбират тези ценности другояче. Да се наложим над острещния и да го обявим за идиот – това е важното, коректността кучета я яли. --Cmrlbg (беседа) 02:52, 18 септември 2014 (UTC)

Може да се погледне и Беседа:Кюстенджа. --Cmrlbg (беседа) 03:17, 18 септември 2014 (UTC)

Не мисля, че който и да е в тази дискусия може да бъде идиот. За мен е грешно изобщо да разсъждаваме за това.

Мисля, че и двете гледни точки имат своите основания. За мен, разбира се, винаги е била най-важна българската езикова традиция. Един език не се измерва с едно поколение, а още по-малко с хрумванията на съвременни туристически агенции и т.н. (Последната туристическа агенция, с която контактувах, упорито говореше за град Фиренца, за древните италийски племена волши, оши и т.н.) Поздрави,--Akeckarov (беседа) 16:57, 19 септември 2014 (UTC)

С тази разлика обаче, че осбъжданите имена са далеч над ранга на хрумвания на една или две туристически агенции. --Cmrlbg (беседа) 03:32, 28 септември 2014 (UTC)

А това, че "Един език не се измерва с едно поколение"?--Akeckarov (беседа) 15:02, 6 октомври 2014 (UTC)

Ние не съдим какво е трябвало и какво не е трябвало да се случи, а описваме какво се е случило. Промяната е по-стара от едно поколение и е по-стара от други промени, които вече са отразени. --Cmrlbg (беседа) 03:08, 11 октомври 2014 (UTC)

Както се твърди по-горе, "промяната" няма този всеобхватен характер, за който Вие пледирате.--Akeckarov (беседа) 15:00, 20 октомври 2014 (UTC)

Източници за Дуръс

В беседата по-горе не открих източник в полза на Драч (може да съм пропуснал, бая̀ дълга е). Тук обаче цитирам Енциклопедия А–Я, БАН, 1972 г., в която статията е „Дуръс, Дурацо, Драч (Durrësi) – град и пристанище...“ – в този ред и с това подчертаване. Дуръс също е и в трите географски издания, които имам вкъщи (Енциклопедия „География на света“, „География на континентите и океаните“ и „Голяма енциклопедия на страните“). Май е достатъчно?--George (беседа) 18:37, 30 септември 2014 (UTC)

Май не? Посочени са няколко правописни правила, според които трябва да е Драч. Ако държите на точни цитрания, напълно на посоки - Гюзелев, Боян. Албанци в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2004, стр. 26, 27, 28. Няма смисъл обаче да се изброяват - в историческата литература например е предимно като Драч. Не виждам и с какво изброяване на всички имена в една енциклопедия би било достатъчно, за да се погазят няколко изрични правописни правила и голямата популярност в литературата на името Драч.--Алиса Селезньова (беседа) 19:51, 30 септември 2014 (UTC)

Жалко е, че има разминавания в БАН-овски източници. Драч може и да е много популярно, но не може да се отрече, че Дуръс е още по-популярно (напр. горните три географски издания са „случайна извадка“, която го доказва). Правописните правила формално не се нарушават, защото посочваме и двете форми като верни имена. Просто по-известното е първо.--George (беседа) 11:37, 1 октомври 2014 (UTC)

По-известно разбира се е Драч, тъй като в литературата на български език това име се употребява най-често, което го доказва историческата литература (все пак основният интерес към града сред научните среди е именно исторически, ерго историческата литература преобладава).--Алиса Селезньова (беседа) 11:45, 1 октомври 2014 (UTC)

Алиса Селезньова, не знам защо смяташ, че ако повториш нещо сто пъти, това го прави по-валидно или по-убедително. Разбира се, че щом се пише за история, за предпочитане е да се използват съответните за епохата имена. Затова имаме Падане на Константинопол (1453) и Битка при Сталинград. Дори в момента съществуват отделни статии Константинопол и Кьонигсберг наред с Истанбул и Калининград. Посоченият източник изследва историята от ранното Средновековие до началото на XX в., споменава града само в контекста на Средновековието и впрочем на стр. 10 прави следното споменаване: „Епидамн (бълг. Драч, дн. Дуръс)“. (Точно на посочените страници няма споменавания.) Дори в още по-ранни издания от цитираната от George енциклопедия фигурират титулярни имена „Дуръс“/„Дуръси“, „Констанца“ и „Истанбул“, напр. в „Учебен географски атлас“ (1959) и КБЕ (1963-69). Мисля, че бяха записани така и в „Географски речник на задграничните страни“ на М. Данилевски от 1961 г. (ще потвърдя, когато имам възможност). В същото време например в КБЕ има „Бялград“ вм. Белград и други названия, различни от възприетите сега. Има статии „Драч“ в онези две енциклопедии на БАН, които в момента са указани за „Кюстенджа“, и в тях той е определен така: „ср.-век. име на дн. град Дуръси, НСР Албания“ и „средновековен град (днес Дуръс, Албания)“. (Всъщност се оказа, че не само едната, а и двете разглеждат само българската връзка на обектите, което значително намалява релевантността им по отношение на това, за което са указани.) Основният интерес към града може да е исторически, но тази статия не е статията История на Дуръс или статията Българско минало на Дуръс все пак. Тази игра на развален грамофон може да продължава до безкрайност, но нещата не се решават по този начин. Макар че съществува известна многовариантност и из изданията и картите освен „Дуръс“ се срещат също и форми като „Дуръси“ („Енциклопедия А–Я“, БАН, 2007) или с „а“ или „е“ на мястото на ‹ë› (те също имат известен брой употребявания в интернет), традиционният статут на названието „Драч“, ако не преодолян, е силно разколебан и употребата по-новата форма е достатъчно широко разпространена и отдавна възприета, за да е възможно и дори наложително тя да се представи на първо място. --Cmrlbg (беседа) 03:01, 4 октомври 2014 (UTC)

Потвърждение за географския речник от 1961 г.: има статия „Истанбул“ с алтернативи „Цариград“ и „Константинопол“ и пренасочване от „Цариград“; има статия „Дуръс“ с пренасочване от „Дурацо“, но без алтернатива или пренасочване от „Драч“; „Констанца“ е пренасочване към „Кюстенджа“, но статия „Кюстенджа“ липсва. Едно издание от средата на миналия век не е най-определящото, но правя обещаното потвърждение. --Cmrlbg (беседа) 03:08, 11 октомври 2014 (UTC)

Тъй като непрекъснато се жонглира с източници и контекст, ще отбележа, че в Беседа:Кюстенджа бяха дадени други потвърждения по отношение на използването на „Кюстенджа“, включително и от 2012 г.--Akeckarov (беседа) 15:03, 20 октомври 2014 (UTC)

Вече съм отбелязал това по-горе, както и там (всъщност аз първи ги споменах и инициирах разискването им и по-горе, и там). Но се отказвам от дискусиите, защото няма смисъл. --Cmrlbg (беседа) 04:05, 24 октомври 2014 (UTC)