Беседа:Тодор Александров
Стари[редактиране на кода]
И ајде објаснејте ми сега поради што го сметате Александров за Бугарин?Него го интересирала само Македонија, а во Бугарија нашол плодна почва за развој на своите идеи и ширењето на револуционерната борба за слобода на Македонците.До потпишувањето на Мајскиот манифест можеби и и не бил јасен неговиот промакедонистички став...едноставно човекот морал да ја игра играта со бугарските власти. Но со својот печат и потпис на Мајскиот манифест недвосмислено ги изразил своите видувања за Македонија, што за жал го чинело многу скапо. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.28.209.165 (беседа • приноси) .
- Аз лично го сметам Александорв за национален герой, ама защо той се е смятал за бугарин незнам. ... Може би щото е бил бугарин. А може да не са го кефи ли сърбите, албанците или гърците, пак и етники македонци още е нямало. --Λичката 12:13, 3 март 2008 (UTC)
- Ако го сметате за македонец, защо му сривате паметника във Велес и го заливате с боя? Даже кметът и полицията влизат в частен двор, за да осквернят паметника? [1], [2] --Svik 22:02, 3 март 2008 (UTC)
- според мене овде проблемот не лежи во т.н.“частен двор“ туку поради документацијата која не ја поседувал господинот за изградба на споменикот. А на второ место се става националното прашање за тоа кој, како, што бил Александров. Мое мислење, тоа е--77.28.214.132 14:05, 4 март 2008 (UTC)
- Хайде и двамата знаем, че не е това проблемът - поради документацията за изграждане на паметника. Стига демагогия, то може и ако си закачи портрет на Александров в стаята - и него да дойдат да му урнат. Проблемът е, че Александров се е противопоставил на идеята на коминтерна да се обособи отделна македонска нация, за да се раздробят политически Балканите, защото хората в Македония тогава са се определяли като българи и това боде в очите на просръбското управление в Скопие. Ти иначе казваш верно дека е македонец - и аз съм по произход македонец, но по националност - българин - както и Гоце Делчев, и Ванче Михайлов, и Сандански и всички други наши македонски българи. --Svik 23:43, 4 март 2008 (UTC)
- Абе, чудя ви се на акъла - много лесно се връзвате. Не виждам никакви предложения за статията, а У:НЕЕ форум. --Спас Колев 14:22, 6 март 2008 (UTC)
- Ъъ - и би трябвало администраторите да ги трия тия "беседи" он сайт?--Мико 14:23, 6 март 2008 (UTC)
- Абе, чудя ви се на акъла - много лесно се връзвате. Не виждам никакви предложения за статията, а У:НЕЕ форум. --Спас Колев 14:22, 6 март 2008 (UTC)
- Хайде и двамата знаем, че не е това проблемът - поради документацията за изграждане на паметника. Стига демагогия, то може и ако си закачи портрет на Александров в стаята - и него да дойдат да му урнат. Проблемът е, че Александров се е противопоставил на идеята на коминтерна да се обособи отделна македонска нация, за да се раздробят политически Балканите, защото хората в Македония тогава са се определяли като българи и това боде в очите на просръбското управление в Скопие. Ти иначе казваш верно дека е македонец - и аз съм по произход македонец, но по националност - българин - както и Гоце Делчев, и Ванче Михайлов, и Сандански и всички други наши македонски българи. --Svik 23:43, 4 март 2008 (UTC)
- според мене овде проблемот не лежи во т.н.“частен двор“ туку поради документацијата која не ја поседувал господинот за изградба на споменикот. А на второ место се става националното прашање за тоа кој, како, што бил Александров. Мое мислење, тоа е--77.28.214.132 14:05, 4 март 2008 (UTC)
Чекајте малку, Тодор Александров го потпишал Мајскиот Манифест,нели е тоа така, и нели се негови зборовите дека згрешил што го обзнанил тоа.Значи тој згрешил затоа што не бил внимателен и дозволил бугарската власт да дознае за тоа,за тоа се кае Александров, бидејќи му било јасно дека како последица на тоа ќе умрат многу Македонци.Значи не матете вода:Александров не се кае затоа што го потпишал Мајскиот манифест, туку само мислел дека од политички причини е подобро да не се дознае дека тој лично го потпишал.
- Последната реплика прилича на художествено съчинение. Как приятелю, разбра защо точно Александров се е каел? И да не би с Майския манифест той да отрича българската си принадлежност. Освен това съдържането на Майският манифест не е разпространано по невнимание на Александров, а от прокомунистическите сили.--Maleshkov 21:51, 15 август 2008 (UTC)
Малешков, прочитај го Мајскиот манифест и што Александров кажал и мислел во врска со тоа.Исто така прочитај го интервјуто што Александров го дал за лондонски "Times". Јас несакам да бидам тенденциозен и да извлекувам заклучоци за тебе и за другите Бугари, па затоа заклучокот го оставам на вас самите.Само ќе кажам дека мое мислење е дека Т. Александров е еден од луѓето основополжници на идејата за самостојна Македонија.Неговата проглас кон Македонците од Вардарска Македонија да гласаат за Комунистичката партија во Југославија подоцна води кон признавање на Македонскиот народ и Македонската држава од страна на Коминтерната.Мислите ли дека тој не е бил свесен што прави со тоа?
Незнам дали ова што ќе го речам го кажувам на вистинското место, ама ете ќе кажам: Тодор Александров и уште илјадници други револуционери од ВМРО јасно и недвосмислено кажале :Јас се борам за слободна и автономна Македонија, јас се борам за доброто на Македонија.Дури и Иван Миахајлов јасно го кажува истото без разлика што тој сам се декларира како Бугарин. „Вьпросьт“ е дали вие сте направиле нешто,барем 1/1000 дел од она што го направиле овие луѓе за Македониија.Запрашајте се со кое право вие се гордеете со овие историски личности и дали и ги посакувате и се борите за истите работи за кои се бореле овие историски личности? Ете тоа лицемерие што сум го забележал кај многу Бугари ми смета.Вас ве интересира дали некој кажал дека е Бугарин.Што е тоа важно, дали некој бил Бугарин или Романец или Француз?И Че Гевара бил Аргентинец, ама Кубанците го слават како најголем херој!
Марин[редактиране на кода]
Мислите ли, че си струва да се цитира [3]?--Мико 08:23, 21 април 2010 (UTC)
Думбалаков[редактиране на кода]
Твърди че е убил Йордан Иванов (поради завист), Добри Даскалов, Йордан Спасов, Йордан Секулички и Герасим Огнянов. Некой ден като тръгне да става избрана, ще влезе в употреба - сега е сложно да се обяснява.--Мико 18:26, 4 юли 2010 (UTC)
| „ | Тодор Александров, в битността си на щипски войвода и помощник ръководител, след няколко екзекуции, заповядани от него и извършени над видни македонски дейци, бе загатнал характера на бъдещата си революционна дейност... Събития от съдбоносно значение се редуваха едно след друго и никой не смогваше да потърси сметка за канибализма на Тодора, а Александров ловко използуваше залисията и насищаше садизма си, поваляйки всичко, което стоеше на пътя на безскрупулния му аривизъм и неоправданите му амбиции.
И с едно неокачествимо коварство, сам болен, той поваляше здравите; без никакви добродетели, той погубваше самите символи на революционната добродетел; лично страхлив, Александров подло избиваше героичните.[1] |
“ |
Цитатът за главата[редактиране на кода]
Моля, ако някой иска да го вкарва отново, да го направи направо с източник - вече няколко пъти стои със седмици с искане за източник. --Мико 05:00, 10 юни 2011 (UTC)
Писмо[редактиране на кода]
На 13 януари 1913 година Тодор Александров пише до Яворов:
| „ | Карайовов пише до Симеонова тук: Добре е да се прати една македонска мисия в Европа или от неофициални лица, или от 2-3-ма духовни - владици и 2-3-ма миряни, или от 2-3-ма членове на организацията. Той предпочита да са владици и миряни. Да отишли с пълномощно, подпечатано от всички македонски общини, особенно спорните, за да изявят народното искане - да се запазят сички бълг. земи за България - в Петербург, Париж и Лондон. Предлага това да стане след сключване мира с Турция... Аз мисля има смисъл да се изпрати една такава мисия, която да представлява организацията и макед. население, които аслъ са почти едно и също нещо. | “ |
Файл:Todor Alexandrov Letter to Peyo Yavorov 13 January 1913 Page1.jpg Файл:Todor Alexandrov Letter to Peyo Yavorov 13 January 1913 Page2.jpg
Само в аслъ не съм особено сигурен. От фода Яворов в Държавния архив е явно. --Мико 15:06, 21 февруари 2012 (UTC)
Цитат[редактиране на кода]
| „ | И двамата с Тодор Александров... са пламенни патриоти и добри организатори. Те се допълнят взаимно. Протогеров е с по-широк хоризонт, по-общителен, по-обществен. Александров е някак си по-недостъпен, скрит, недоверчив, фанатик. Но фанатизмът у него в обсега на революционната му дейност съвсем не пречи на общителността му.[2] | “ |
И още от Никола Генадиев по повод Доклада му от 15 г.:
| „ | Тодор Александров, който през младите си години беше учтел в някои щипски села, беше човек с оскъдни политически познаниея. Той не умееше да изложи добре политическите си разбирания. Външната политика също така беше нещо чуждо за неговия ум. Но все пак той се помъчи да се мотивира и да изясни предмета на срещата си с мене. Александров апелираше към моя патриотизъм, към принадлежността ми към една от националистическите партии в България. Апелираше и към патриотизма ми като македонец. Освобождението на Македония било възможно само при условие, че Сърбия ще бъде унищожена като държава. Единството на българското племе било застрашено от съществуването на Сърбия, на която се усладило асимилирането на Моравската българска област. Моят „Доклад“ наливал вода в сръбските завоевателни стремежи. И ръководното тяло на ВМРО го изпратило при мене да ме увещае да си оттегля този „Доклад“... Тодор Александров може би още беше годен да носи пушка, да организира революционни саботажни действия, да вдихва патриотически огън в гърдите на четниците, които заминаваха оттатък границата, да се хвърля с жар в огъня на неравна борба с риск на живота си. Но това беше всичко у него. Конспираторът и патриотът изчерпваха съдържанието на качествата му... Но когато полицията на Стамболийски беше арестувала него и Протогеров, и двамата бяха сполучили да избягат. Тогава получих от Тодор Александров едно кратко писъмце. Обвиняваше ме, че аз съм учил Стамболийски да преследва и да арестува македонските революционери, но че тази моя дейност щяла да бъде заплатена с живота ми. Това писмо на Александров го рисува такъв, какъвто си е бил всякога: политически ограничен, жесток, дребнав. Недостоен за високото място, което се пада на един призван революционен ръководител. Хора от типа на Т. Александров, за жалост, възглавяваха македонското движение през най-важния етап от неговото развитие. Във всяко истинско революционно движение главната двигателна сила е бил умът, а не бабаитлъкът, позирането, което съставляваше отличителната черта на македонското революционно движение през времето на Т. Александров.[3] | “ |
- Набутах повечето цитати от беседата и статията в Уикицитат, Тодор не вярвам скоро да го хванем да го правим избрана, но там наистина можем да складираме всичко без опасност да се затрие и забрави. --Подпоручикъ (беседа) 11:53, 13 юли 2012 (UTC)
Солунската гимназия[редактиране на кода]
Сега Кандиларов пише, че човек на име Тодор Александров от Щип, роден на 9 май 1879 година е завършил първия випуск на търговските курсове на СГ в 1902 г.[4] Очевидно е той. И имаме и категория Завършили СГ, необяснима от текста. Погледнах биографията на Дечо Добринов - няма такова нещо - завършил Скопското училище и толку. Да не е нещо задочно? --Мико (беседа) 20:43, 19 януари 2016 (UTC)
Бележки[редактиране на кода]
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 200 и 202.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 355. ISBN 954321056X
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 991 - 993. ISBN 954321056X
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
Предлошка за структура на почетокот[редактиране на кода]
На почетокот на статијата ги именува сите псевдоними што Тодор Александров ги користил, мислам дека е малкуцка неорганизирано, мислам дека треба како вид на белешка покрај наводи каде што ги пишува сите негови псевдоними, наместо сите така ставени во почетокот Gurther (беседа) 19:30, 11 февруари 2024 (UTC)