Бехемот, морското чудовище

Бехемот, морското чудовище
	Бехемот, морското чудовище
Behemoth the Sea Monster
Режисьори	Йожен Лурие; Дъглас Хайкокс
Продуценти	Дейвид Дайъмънд; Тед Лойд
Сценаристи	Йожен Лурие; Даниъл Джеймс
В ролите	Джийн Еванс; Андре Моръл
Музика	Едуин Астли
Оператор	Дезмънд Дейвис; Кен Ходжис
Монтаж	Лий Дойг
Разпространител	Алайед Артистс; Ерос Филмс
Жанр	драма; фантастика; ужаси
Премиера	3 март 1959
Времетраене	80 минути
Страна	Великобритания; САЩ
Език	английски
Цветност	черно-бял
Външни препратки
	IMDb Allmovie
	Бехемот, морското чудовище в Общомедия

„Бехемот, морското чудовище“ (на английски: Behemoth the Sea Monster) е фантастичен филм от 1959 година на режисьора Йожен Лурие. Филмът е копродукция на Великобритания и САЩ.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Американският биолог Стийв Карнс (Джийн Еванс) изнася лекция пред Британската научна конференция в Лондон, на която предупреждава за възможните негативни последствия от ядрените изпитания. Неговите опасения не са напразни. В резултат на складирането на радиоактивни отпадъци в световния океан, морето изхвърля на брега хиляди мъртви риби и токсични медузи, съприкосновението с които води до изгаряния и отравяне. Вследствие на радиацията загива местен моряк. На смъртния си одър той разказва на дъщеря си, че е видял морското чудовище Бехемот. Разбирайки за това, Карнс отива на крайбрежието за да го изследва, но не открива следи от радиация. По-късно той, заедно с професор Бикфорд (Андре Моръл) изследват телата на няколко мъртви риби, взети от плажа и откриват наченки на мутации.

Не след дълго гигантско земноводно напада село, разположено в близост до крайбрежието. Карнс и Бикфорд получават снимки на следите на чудовището и с тях отиват при специалиста по палеонтология, доктор Симпсън (Джак Макгоурън). Той дава предположение, че появилото се същество може да е палеозавър.

Откриването на съществото се оказва не лека задача, но скоро палеозавъра се появява в река Темза и потапя екскурзионен кораб. След това излиза на брега и започва да разрушава Лондон. Армията се опитва да го спре обстрелвайки го, но от излъчваната силна радиация от него, всичко живо наоколо загива. Карнс и Бикфорд откриват начин да унищожат чудовището и решават да го използват.

След като почти разрушава града, Бехемот се завръща в Темза. През това време двамата учени са направили торпедо, заредено с радий. Те смятат, че попаднал върху тялото на съществото, химикалът ще предизвика радиационна реакция, която в крайна сметка бавно ще убие животното. Използвайки малка подводница, те тръгват на лов за Бехемот. Откриват го и изстрелват торпедото, което попада в устата на звяра. При съприкосновението радия започва да покачва степента на радиация и Бехемот изпада в предсмъртна агония. Наблюдаващите от брега хора виждат стълб ослепителна светлина да излиза от глъбините на Темза, признак за кончината на чудовището.

Когато Карнс и Бикфорд се качват в автомобила, който ще ги изведе от мястото на сражението, те чуват по радиото, че по източното крайбрежие на САЩ е забелязано да се носи огромно количество мъртва риба.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Джийн Еванс като Стийв Карнс
Андре Моръл като професор Джеймс Бикфорд
Джон Търнър като Джон
Лий Мадисън като Джийн Тривитън
Джак Макгоурън като доктор Симпсън, палеонтолога
Морис Кауфман като командира на подводницата
Хенри Видон като Томи Тривитън
Леонард Сакс като учения

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

В САЩ филмът е прожектиран под заглавието „Гигантския Бехемот“.
Създателите на Бехемот Уилис О`Брайън и Пит Питърсън са роботили в гаража на Питърсън.
Виковете на хората при нападението на Бехемот над Лондон са заимствани от филма „Кинг Конг“ от 1933 година.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бегемот, морской монстр“ и страницата Behemoth the Sea Monster в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.