Бива (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бива
琵琶湖
— езеро —
Сателитна снимка на езерото.
Сателитна снимка на езерото.
Japan natural location map with side map of the Ryukyu Islands.jpg
35.3333° с. ш. 136.1667° и. д.
Местоположение в Япония
Местоположение Шига, Япония
Притоци 118 реки
Отток Йодо
Дължина 63,49 km
Ширина 22,8 km
Площ 670,3 km2
Дълбочина 104 m
Воден обем 27,5 km3
Надм. височина 85,6 m
Водосб. басейн 3174 km2
Острови 3
Населени места Хиконе, Оцу, Нагахама, Такашима
Бива в Общомедия

Бива (на японски: 琵琶湖) е най-голямото езеро в Япония. Разположено е изцяло на територията на префектура Шига на остров Хоншу, североизточно от бившата японска столица Киото.[1]

Езерото е древно, на възраст над 4 милиона години.[2] Изчислено е, че то 13-ото най-старо езеро в света.[3] Поради близостта му до старата столица на страната, езерото е споменавано често в японската литература, особено в поезията и разказите за битки.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието Бивако се появява през периода Едо. Съществуват различни теории относно произхода на това име, но е широко прието, че езерото е наречено така, защото прилича на традиционния японски музикален инструмент бива.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Площта на езерото е около 670 km2.[5] Малки реки от околните планини се вливат в Бива, чийто основен отток, река Сета, която по-късно прераства в Уджи и Йодо, се влива в Осакския залив на Вътрешно Японско море.

Езерото служи като водохранилище за градовете Киото и Оцу и е ценен ресурс за околната текстилна промишленост. То предоставя питейна вода за около 15 милиона души в региона Кансай. В него се развъжда пъстърва.

В края на 19 век е построен канал, който по-късно е разширен през периода Тайшо, играе значителна роля във възраждането на промишлеността на Киото след резкия упадък, последвал преместването на столицата в Токио. По бреговете на езерото се намират множество популярни плажове, особено в северозападната му част. Водната ботаническа градина и музеят на езерото в Кусацу също са обекти на интерес.

Произходът на езерото е тектонски, като това е едно от най-старите езера на Земята, датирайки отпреди поне 4 милиона години.[2] Тази голяма възраст е позволила да се развие разнообразна екосистема в езерото. Учените са документирали над 1000 вида и подвида в него, от които 60 са ендемични.[2] Освен това, то е важно място за водните птици, като около 5000 птици го посещават всяка година.

46 местни вида риба обитават водите на езерото, като от тях 11 вида и 5 подвида са ендемити.[2] Езерото е дом и на голям брой мекотели.[6]

През последно време биоразнообразието на езерото страда от нашествието на външни риби. През 1981 г. е въведен закон, който има за цел предотвратяване на еутрофикацията на езерните води. Той регулира нивата на азот и фосфор, които се вливат във водата. През 1993 г. е обявен за Рамсарско място.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biwa, Lake. //
  2. а б в г Tabata, R.; Kakioka, R.; Tominaga, K.; Komiya, T.; Watanabe, K. (2016). Phylogeny and historical demography of endemic fishes in Lake Biwa: the ancient lake as a promoter of evolution and diversification of freshwater fishes in western Japan. Ecology and Evolution 6(8): 2601 – 2623.
  3. Ancient lakes of the world (website). // Christopher M. Free. Архивиран от оригинала на 20 януари 2020. Посетен на 20 януари 2020.
  4. Yoshihiro Kimura (2001). Biwako -sono koshō no yurai- [Lake Biwa, the origin of its name]. Hikone: Sunrise Publishing. ISBN 4-88325-129-2
  5. Kunimune, Yoshio и др. Seasonal distribution of adult crucian carp nigorobuna Carassius auratus grandoculis and gengoroubuna Carassius cuvieri in Lake Biwa, Japan. // Fisheries Science 77 (4). 2011. DOI:10.1007/s12562-011-0354-7. с. 521 – 532.
  6. Segers, H.; and Martens, K; editors (2005). The Diversity of Aquatic Ecosystems. p. 46. Developments in Hydrobiology. Aquatic Biodiversity. ISBN 1-4020-3745-7