Бик (символ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бик.

Бикът като символ има двойствен смисъл. Обикновено означава мъжкото начало в природата, соларната сила, свещена за всички небесни богове; плодовитост; мъжката сила; царски сан, царят. Когато е лунарен, бикът символизира земята, влажното начало в природата, яздят го лунарни богини като Астарта и Европа. Тогава означава опитомяване на мъжката и животинската природа. Язденето на бик или бикове, теглещи колесници, е атрибут на соларен воин и се свързва с небето, бурята и соларните божества. Ревът на бика е гръмотевицата, дъждът и плодородието. Като олицетворение на детеродната сила бикът се свързва с оплодителната енергия на слънцето, дъжда, бурята, гръмотевицата и светкавицата, а следователно и със сухия, и с влажния принцип едновременно.

От дълбока древност небесните богове и божествата на времето се изобразяват като бик. До тях обикновено седи богинята като съпруга. Жертвоприношението на бик се среща в култовете на Атис и Мирта, както и в древните новогодишнш обреди.

Символиката на бика е разпространена във всички шумерски и семитски култове. Човекът-бик обикновено е пазител нацентър, съкровище или врата. Той предотвратява злото и предпазва от зли сили.

Главата на бика (най-важната част, тъй като съдържа жизненото начало) означава жертвоприношение и смърт. Убиване на бик на Нова година означава смъртта на Зимата и раждането на съзидателната сила на живота.

В различните митологии и религии[редактиране | редактиране на кода]

В будизма бикът е символ на нравствената природа, Аз-ът; атрибут на бога на мъртвите Яма, който често се изобразява като бик или с биволска глава.

В гръцката митология е атрибут на Зевс, като небесен бог, както и на Дионис, който има рога и понякога глава на бик, особено когато означава мъжкото начало. Бикът е свещено животно на Посейдон, чиито "виноносци в Ефес" били бикове. Като символ на влажното начало е атрибут на Афродита.

В египетската митология бикът Апис е въплъщение на Озирис "и вторият живот и слуга на Пта". Бил почитан също и в образа на Мневис или Мервер и бил свещено животно на слънчевия бог Ра, който като небесен бик всекидневно оплождал небесната богиня Нут. Земният бог Неб също е бил бик на небесната богиня. Бедрото на бика е фалическият крак на Сет и означава плодородие, сила и Северния полюс.

Като зодиакален символ телецът, Taurus, олицетворява слънцето и означава творческото възраждане, което носи Пролетта.

В индуизма бикът е сила; бързина; плодородие; размножителната сила на природата. Бикът Нанди е возилото на пазителя на Запада Шива. Бикът е атрибут на Агни, "Могъщия Бик", както и форма на Индра в аспекта му на бог на плодородието. Бикът е също животворният дъх на всеобхващащия Адити. Силата, която идва от Сома, често се отъждествява със силата на бика. Рудра се съвкупява с богинята крава.

В келтската митология боговете бикове означават божествена власт и сила. При друидите бикът е слънцето, а кравата е земята.

В китайската митология бикът е едно от символичните животни на Дванадесетте земни клона.

В римската митология бикът е атрибут на Юпитер като небесно божество. Принасян в жертва на Марс, а през II-IV век и на Кибела (тавроболий).

В християнството символизира грубата сила, емблема е на св.Евтахий, измъчван в месингов бик, и на св. Текла.

В юдаизма Иехова е "Бикът на Израил", т.е. бикът е силата на Иехова.

В Библията като жертвено животно е символ на паднал в битка воин. Също се използва и като метафора за силни врагове.

В шумеро-семитската митология Небесният бик е изорал голямата бразда в небето. Ашур и Адат, които язят бик, са "небесни бикове". Слънцето е "дивият бик на небето и земята". Лунният бог Син също приема образа на бик. С акадсия "бик-водач" започва зодиакалната година. Крилатите бикове са духове-пазители.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]