Бисмалит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Схема на бисмалит при вместване в лаколит

Бисмалитът е вертикално, цилиндрично или конусовидно плутонично тяло със закръглено напречно сечение, подобно на лаколита, което пресича съседни седиментни скали. Формированието се отнася към типа на несъгласните интрузии, т.е. пресича пластовете на скалите, в които се вмества.[1][2] Името му произлиза от гръцките думи βύσμα, означаваща „запушалка“ и λίθος със значение „камък“.[3] Названието му е дадено от Идингс през 1898 година.[4] Обикновено бисмалитът е съставен от гранити и гранодиорити и се отнася към типа на несъгласните интрузии.[3]

Образуването му е свързано с пробивното действие на плитко заложена магма, която все още не е успяла да достигне до земната повърхност.[1][2] Представлява късен стадий от формирането на лаколит – надграждането му или вместването в него. Формата е усложнена от цилиндрично хорстовидно повдигане на пластовете над него. Образуването му се дължи на нова, прииждаща отдолу, силновискозна магма, която се инжектира в съществуващ лаколит. Тъй като страничното разпространение по пластовете е ограничено от вискозитета, тя се движи нагоре. Под силата на налягането ѝ сводът на лаколита се разпуква, магмата се излива през новообразуваните фрактури и формира цилиндрично или конусовидно тяло над него. Може дори да достигне до повърхността на земята или до края на дебелината на седиментни скали, като ги повдига във формата на купол.[2]

Склоновете на бисмалита са разделени с дълбоки цепнатини, тъй като изливането става през самостоятелни фрактури на върха, а сводът на лаколита между тях остава недокоснат. По този начин при по-дълбоки цепнатини диаметърът му става по-голям.[3] В зависимост от разположението на тези фрактури, бисмалитът може да бъде симетричен или асиметричен.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]