Битката на железните канцлери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битката на железните канцлери
Битва железных канцлеров
Автор Валентин Пикул
Първо издание 1977 г.
СССР
Оригинален език руски
Жанр Исторически-приключенски
Вид роман

„Битката на железните канцлери“ (на руски: Битва железных канцлеров) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1977 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на романа е дипломатическият дуел между последния канцлер на Руската империя Александър Горчаков и първият канцлер на Германската империя, Ото фон Бисмарк.

Позицията на Русия в Европа, след поражението в Кримската война и смъртта на император Николай I, е изключително слаба. Горчаков, ставайки министър на външните работи, а след това канцлер на Руската империя, полага големи дипломатически усилия за възстановяване на руското влияние в Европа. Основната цел на Горчаков е денонсирането на Парижкия мирен договор, според който на Русия е забранено да има флот в Черно море. Използвайки умело военната и политическа ситуация в Европа, Горчаков „връща“ Черно море на Русия.

Неволен съюзник на Горчаков става Ото фон Бисмарк, който в същото време фактически създава Прусия. Бисмарк изцяло подчинява на своята воля крал Вилхелм I, и основната цел на неговата политика е обединението на всички германски земи около Прусия в единна държава. В резултат на трите войни (с Датското кралство, Австро-Унгарската империя и Франция) съюзът е завършен, и Бисмарк става канцлер на Германската империя. И сега Горчаков, т.е. Русия, става основната пречка за „железния канцлер“ по пътя на създаването на германска хегемония в Европа...

Източници[редактиране | редактиране на кода]