Битка за островите Рюкю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка за остров Рюкю
Втора световна война
Ww2 158.jpg
Информация
Период 1945
Място остров Рюкю[1]
Резултат победа за Съюзниците
Воюващи страни
САЩ САЩ
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Канада Канада
Flag of Australia.svg Австралийски съюз
Flag of New Zealand.svg Нова Зеландия и Океания
Япония Японска империя
Командири
САЩ Честър Нимиц
САЩ Холанд Смит
САЩ Саймън Боливар Букнер (младши)
САЩ Джозев Стаилуел
САЩ Рей Спрънс
САЩ Марк Мишър
Великобритания Брус Фрейзър – „Брусо“
Япония Тадамичи Курбаяши
Япония Мисуру Уциджима
Япония Исамо Чо
Япония Хиромичи Яхара
Япония Сейчи Айтьо
Япония Минюру Ота
ЯпонияКосаку Аруга
Япония Кейжо Комура
Жертви и загуби
19 840 убити или безследно изчезнали, 58 105 ранени, 33 096 загуби извън сраженията, 79 потопени или повредени кораба, 773 свалени въздухоплавателни средства 90 400 убити или безследно изчезнали, 17 000 ранени, 7 671 пленници, 21 унищожени кораба, 3 130 свалени въздухоплавателни средства, 75 000 – 140 000 цивилни жертви

Битката за островите Рюкю е военна операция от Тихоокеанския театър през Втората световна война, продължила от януари до юни 1945 г. около островните групи Бонин и Рюкю. Целта на тази офанзива на Съюзниците, както и на Филипинската операция от 1944 г., Битката при Марианските острови и Палау през 1944 г. и други битки е оказване на натиск върху Японската империя и отнемане на ключови територии в Тихия океан.

Основните битки по суша са сраженията за Иво Джима (16 февруари – 26 март 1945) и Окинава (1 април – 21 юни 1945). Има и една голяма морска битка, която японците наричат „Тен-Го“ (7 април 1945) (в рускоезичната литература е известна като „Последният поход на Ямато“).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Drea, Edward J. (1998). „An Allied Interpretation of the Pacific War“. In the Service of the Emperor: Essays on the Imperial Japanese Army. Nebraska: University of Nebraska Press. ISBN 0-8032-1708-0.