Битка на Царевец (1598)
Битката при Царевец е успешен опит на български въстаници да завземат крепостта Царевец по време на Първото търновско въстание.
Битка на Царевец | |||
Първо търновско въстание | |||
Карта с обхвата на Първото търновско въстание: в оранжево са границите на въстанието, а в охра са оцветени пределите на Османската империя | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1598 г. | ||
Място | крепост Царевец, Търново | ||
Резултат | Победа за въстаниците • Тодор Балина е провъзгласен за Княз на България | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
През 1598 година, след като няколко влашки отряда разгромяват локална османска войска край Силистра, Първото търновско въстание избухва в някогашната българска столица.[1]
Подобно на въстанието на Асеневци, според Дионисий Рали на призива за свобода се стичат хиляди българи, които с лекота надвиват османския гарнизон в Търновград. За пръв път от двеста години българската столица отново била свободна. Ентусиазираните народни маси обявили за свой владетел Шишман IV – акт, с който демонстрирали пред света отхвърлянето на османската власт от териториите на България.[2]
Овладяването на търновската крепост от въстаниците е временно, тъй като скоро османски редовни войски са изпратени и успяват да възвърнат контрола на крепостта.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Асенов, Веселин. Първото търновско въстание - българският вик за свобода // Българска история.
- ↑ Асенов, Веселин. Първото търновско въстание - българският вик за свобода // Българска история.