Битка при Линданисе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Битка при Линданисе
Ливонски кръстоносен поход
Danmarks flag 1219 Lorentzen.jpg
Низпосланието на датския флаг
Информация
Период 15 юни 1219
Място Линданисе
Резултат датска победа и окупация на Естония
Територия Ревалия
Воюващи страни
Дания Кралство Дания Ести Ревалия,
Ести Хария
Командири
неизв. Естриди Валдемар Победител
Рюгенци Вислав Рюгенски
St George church in Gniezno-cross on tower.JPG Теодорих от Торейда
Сили
ПехотаПехота • 2000 ПехотаПехотаПехота • 3000
Жертви и загуби
1000 неизв.
Битка при Линданисе в Общомедия
Линданисе
Danmarks flag 1219 Lorentzen.jpg
Страна Флаг на Естония Естония
Линданисе в Общомедия

Линданиската битка се води между датчани и ести на 15. Юни 1219[1] близо до днешен Талин . Датчаните са водени крал Валдемар II и според легендата печелят сражението и превземат крепостта след като датският флаг Данеброг е низпуснат от небето по време на битката. Датска власт е установена в района, наречен Датска Естония със столица Таани Лин (на фински: Tanskan linna tai kaupunki), т.е. Талин[2].

Предпоставки и прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

През 1215 година в източнобалтийския регион е в действие Ливонския кръстоносен поход и германските епископи Алберт фон Буксхьовден и Теодорих от Торейда водят военни действия срещу нехристиянските племена ливи, езели, куронци, ести. През 1218 църковните прелати се обръщат към датския крал Валдемар II и съгласно Хроника на Хенрик Латвийски смирено го канят да изпрати флот срещу естите и срещу техните съюзници русите.[3] Валдемар отговаря на искането на положително,[4] а папата му дава право да управлява езичниците и техните земи[2].

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Архиепископ Андерс Сунесен по време на битката, илюстрация от 1885

Кралят на Дания се появява в Талинския залив в началото на лятото на 1219 година придружен от 2 000 – 4 000 мъже и може би стотици кораби. В по-старите извори също се срещат данни за 30 000 до 40 00 войници и 1 500 военни кораба. Датските войски слизат на брега в западните покрайнини на естественото пристанище и се укрепява на хълма Тоомпеа недалече от столицата на естите Линданисе. В същото време естонците набират сили и в крайна сметка нападат с окло 4 000 – 5 000.[2] Както е известно от легендата, в разгара на битката датските кръстоносни войски губят куража, който им е нужен на бойното поле, за да продължат. В този момент червен флаг с бял кръст е пратен от небето в сърцето на битката и това вдъхновява датските войни. Тази история е записана от Арилд Хуйтсфилдин едва през 1600, вдъхновен от предишните легенди, които не са свързани с Линданиската битка.[5]

Резултат[редактиране | редактиране на кода]

През 1219 г. е основан Талин, макар и в действителност градът да се развива едва през 1230. Валдемар се завръща в Дания и оставя архиепископът на Лунд Андерс Сунесен да контролира и християнизира незаселените територии[2]. Дания създава военноморска хегемония, довела до закриване на Любекското пристанище за да не се допускат нови кръстоносци в източно-балтийския район. Всичко това не е по вкуса на германските кръстоносци. Датско-германските различия са разрешени като естонските земи Вирумаа, Ярвамаа и Ляенемаа са подчинени директно на папата и са групирани в буферната зона между страните.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Zetterberg 2007, s. 68
  2. Zetterberg 2007, s. 64
  3. Zetterberg 2007, s. 66
  4. Zetterberg 2007, s. 67
  5. Zetterberg 2007, s. 69 – 70
  • Seppo Zetterberg, Viron Historia Julkaisupaikka, Helsinki 2007, Tunniste, ISBN 9517465203
  • Urban William L. The Baltic Crusade (Northern Illinois University Press. 1994) ISBN 0-87580-052-1