Битка при Линданисе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Линданисе
Ливонски кръстоносен поход
Danmarks flag 1219 Lorentzen.jpg
Низпосланието на датския флаг
Информация
Период 15 юни 1219
Място Линданисе
Резултат датска победа и окупация на Естония
Територия Ревалия
Воюващи страни
Дания Кралство Дания Ести Ревалия,
Ести Хария
Командири
неизв. Естриди Валдемар Победител
Рюгенци Вислав Рюгенски
St George church in Gniezno-cross on tower.JPG Теодорих от Торейда
Сили
ПехотаПехота • 2000 ПехотаПехотаПехота • 3000
Жертви и загуби
1000 неизв.
Битка при Линданисе в Общомедия
Линданисе
Danmarks flag 1219 Lorentzen.jpg
Estonia location map.svg
59.4353° с. ш. 24.7394° и. д.
Линданисе
Страна Флаг на Естония Естония
Линданисе в Общомедия

Линданиската битка се води между датчани и ести на 15. Юни 1219[1] близо до днешен Талин . Датчаните са водени крал Валдемар II и според легендата печелят сражението и превземат крепостта след като датският флаг Данеброг е низпуснат от небето по време на битката. Датска власт е установена в района, наречен Датска Естония със столица Таани Лин (на фински: Tanskan linna tai kaupunki), т.е. Талин[2].

Предпоставки и прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

През 1215 година в източнобалтийския регион е в действие Ливонския кръстоносен поход и германските епископи Алберт фон Буксхьовден и Теодорих от Торейда водят военни действия срещу нехристиянските племена ливи, езели, куронци, ести. През 1218 църковните прелати се обръщат към датския крал Валдемар II и съгласно Хроника на Хенрик Латвийски смирено го канят да изпрати флот срещу естите и срещу техните съюзници русите.[3] Валдемар отговаря на искането на положително,[4] а папата му дава право да управлява езичниците и техните земи[2].

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Архиепископ Андерс Сунесен по време на битката, илюстрация от 1885

Кралят на Дания се появява в Талинския залив в началото на лятото на 1219 година придружен от 2 000 – 4 000 мъже и може би стотици кораби. В по-старите извори също се срещат данни за 30 000 до 40 00 войници и 1 500 военни кораба. Датските войски слизат на брега в западните покрайнини на естественото пристанище и се укрепява на хълма Тоомпеа недалече от столицата на естите Линданисе. В същото време естонците набират сили и в крайна сметка нападат с окло 4 000 – 5 000.[2] Както е известно от легендата, в разгара на битката датските кръстоносни войски губят куража, който им е нужен на бойното поле, за да продължат. В този момент червен флаг с бял кръст е пратен от небето в сърцето на битката и това вдъхновява датските войни. Тази история е записана от Арилд Хуйтсфилдин едва през 1600, вдъхновен от предишните легенди, които не са свързани с Линданиската битка.[5]

Резултат[редактиране | редактиране на кода]

През 1219 г. е основан Талин, макар и в действителност градът да се развива едва през 1230. Валдемар се завръща в Дания и оставя архиепископът на Лунд Андерс Сунесен да контролира и християнизира незаселените територии[2]. Дания създава военноморска хегемония, довела до закриване на Любекското пристанище за да не се допускат нови кръстоносци в източно-балтийския район. Всичко това не е по вкуса на германските кръстоносци. Датско-германските различия са разрешени като естонските земи Вирумаа, Ярвамаа и Ляенемаа са подчинени директно на папата и са групирани в буферната зона между страните.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Zetterberg 2007, s. 68
  2. Zetterberg 2007, s. 64
  3. Zetterberg 2007, s. 66
  4. Zetterberg 2007, s. 67
  5. Zetterberg 2007, s. 69 – 70
  • Seppo Zetterberg, Viron Historia Julkaisupaikka, Helsinki 2007, Tunniste, ISBN 9517465203
  • Urban William L. The Baltic Crusade (Northern Illinois University Press. 1994) ISBN 0-87580-052-1