Битка при Питион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Питион
Информация
Период октомври 1352 г.
Място Питион Димотика, Византия
Резултат Османска победа
Воюващи страни
Byzantine imperial flag, 14th century, square.svg Византия-Йоан V Палеолог
Flag of the Serbian Empire, reconstruction.svg Сръбско царство
BG-gerb1483.png Второ Българско царство
Fictitious Ottoman flag 1.svg Османски бейлик на Орхан
Byzantine imperial flag, 14th century.svgВизантия-Йоан Кантакузин
Командири
Йоан V Палеолог
n.a
n.a
Орхан,
Йоан Кантакузин
Сили
n.a
4000
n.a
10 000
n.a
Жертви и загуби
n.a n.a

Битката при Питион, станала през октомври 1352 г., e първата голяма битка с османските турци в Европа. В нея срещу азиатския нашественик се изправят обединени сили на трите (т.е. на всички) балкански царства: Византия, България и Сърбия.[1][2] Полесражението е при Кулели Бургас[3], преименуваното днес на с. Питио (на гръцки: Πύθιο Pythio).

Полесражение[редактиране | редактиране на кода]

Полесражението е при Питион (Pythion) до Димотика където съюзените сили на византийският император Йоан V Палеолог, българския цар Иван-Александър и пратените от сръбския крал Стефан Душан 4000 души се сбъскват с 10 000 турска кавалерия водена на Орхан и силите на съюзника му византийския съимператор Йоан VI Кантакузин, който сам докарва отколешния враг на империята - турците в Европа като свой съюзник в Гражданската война във Византия 1341-1347. Османците побеждават в сражението останало в историята като Битката при Питион, а император Палеолог, неуспял преди това да заеме Одрин бяга от Димотика на остров Тенедос.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Това е първата решаваща османска победа на континента и може да се счита за начало на техните завоевания в Европа, защото на турците съюзникът им съимператора Кантакузин обещава в отплата за помощтта крепостта Цимпе на Галипорския полyостров и те я заемат в 1353, тя е първата територия на континента придобита от османците, след няколко месеца те превземат и пострадалата от земетресение крепост Галиполи. От тук започва гибелта на балканските средновековни държави, Унгария и продължилото с настъпателен темп до Виена в 1683 г. покоряване на европейския югоизток. В 1453 от завоевателя е унищожена и самата Византийска империя чийто имперски сметки докарват турците в Европа.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Днес недалеч от полесражението се извисява Питион (Pythion) - византийският замък на Кантакузин, разположен в края на едноименното селце Питион (на гръцки: Πύθιο Pythio) до Димотика при брега на Марица.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • John Van Antwerp, The Late Medieval Balkans, University of Washington Press, 1994.
  • Vizantološki institut, Zbornik radova Vizantološkog instituta, Naučno delo, 1996.