Битка при Питион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Битка при Питион
Информация
Период октомври 1352 г.
Място Питион Димотика, Византия
Резултат Османска победа
Воюващи страни
Byzantine imperial flag, 14th century, square.svg Византия-Йоан V Палеолог
Flag of the Serbian Empire, reconstruction.svg Сръбско царство
BG-gerb1483.png Второ Българско царство
Fictitious Ottoman flag 1.svg Османски бейлик на Орхан
Byzantine imperial flag, 14th century.svgВизантия-Йоан Кантакузин
Командири
Йоан V Палеолог
n.a
n.a
Орхан,
Йоан Кантакузин
Сили
n.a
4000
n.a
10 000
n.a
Жертви и загуби
n.a n.a

Битката при Питион, станала през октомври 1352 г., e първата голяма битка с османските турци в Европа. В нея срещу азиатския нашественик се изправят обединени сили на трите (т.е. на всички) балкански царства: Византия, България и Сърбия.[1][2] Полесражението е при Кулели Бургас[3], преименуваното днес на с. Питио (на гръцки: Πύθιο Pythio).

Полесражение[редактиране | редактиране на кода]

Полесражението е при Питион (Pythion) до Димотика където съюзените сили на византийският император Йоан V Палеолог, българския цар Иван-Александър и пратените от сръбския крал Стефан Душан 4000 души се сбъскват с 10 000 турска кавалерия водена на Орхан и силите на съюзника му византийския съимператор Йоан VI Кантакузин, който сам докарва отколешния враг на империята - турците в Европа като свой съюзник в Гражданската война във Византия 1341-1347. Османците побеждават в сражението останало в историята като Битката при Питион, а император Палеолог, неуспял преди това да заеме Одрин бяга от Димотика на остров Тенедос.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Това е първата решаваща османска победа на континента и може да се счита за начало на техните завоевания в Европа, защото на турците съюзникът им съимператора Кантакузин обещава в отплата за помощтта крепостта Цимпе на Галипорския полyостров и те я заемат в 1353, тя е първата територия на континента придобита от османците, след няколко месеца те превземат и пострадалата от земетресение крепост Галиполи. От тук започва гибелта на балканските средновековни държави, Унгария и продължилото с настъпателен темп до Виена в 1683 г. покоряване на европейския югоизток. В 1453 от завоевателя е унищожена и самата Византийска империя чийто имперски сметки докарват турците в Европа.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Днес недалеч от полесражението се извисява Питион (Pythion) - византийският замък на Кантакузин, разположен в края на едноименното селце Питион (на гръцки: Πύθιο Pythio) до Димотика при брега на Марица.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • John Van Antwerp, The Late Medieval Balkans, University of Washington Press, 1994.
  • Vizantološki institut, Zbornik radova Vizantološkog instituta, Naučno delo, 1996.