Битка при Росбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Росбах
Седемгодишна война
Schlacht bei Roßbach.jpg
Битката при Росбах, неизв. художник
Информация
Период 5 ноември 1757 г.
Място Росбах, Саксония
Резултат Пруска победа
Страни в конфликта

Flag of Prussia (1892-1918).svg Кралство Прусия

Pavillon royal de France.svg Франция
Banner of the Holy Roman Emperor with haloes (1400-1806).svg Свещена Римска империя

Командири и лидери

Flag of Prussia (1892-1918).svg Фридрих ІІ

Pavillon royal de France.svg Шарл дьо Роан-Субиз
Banner of the Holy Roman Emperor with haloes (1400-1806).svg Йозеф фон Сакс-Хилдбургхаузен

Сили

21 000
79 оръдия

41 000
45 оръдия

Жертви и загуби

540 убити и ранени

3000 убити и ранени, 5000 пленени

Битка при Росбах в Общомедия

Битката при Росбах (Rossbach) се състои на 5 ноември 1757 г. в Саксония и има решително значение за развоя на Седемгодишната война. Тя противопоставя армиите на Франция и страни от Свещената римска империя (от една страна) и на Прусия – от друга. Въпреки че разполага с далеч по-малко войници, пруският крал Фридрих ІІ умело използва особеностите на релефа и грешките на противниците си, за да постигне една от най-бляскавите си победи.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Росбах представлява кулминация на антипруския съюз в Седемгодишната война да осъществи едновременна атака над малкото кралство. Съгласно Втория версайски договор от май 1757 г. Франция, Австрия и Русия се договарят бързо да разгромят Фридрих ІІ и да унищожат мощта надържавата му. Франция обещава да подкрепи усилията на останалите съюзници със 129-хилядна армия, но по-голямата част от нея насочва срещу курфюрство Хановер, което се намира в лична уния с главния френски враг – Великобритания. Все пак около 30 000 французи, подкрепени от 10 900 войници на Свещената римска империя[1] се съединяват на територията на Саксония. Начело стоят двама командири със спорни военни компетентности – Шарл дьо Роан, принц на Субиз и Йозеф фон Сакс-Хилдбургхаузен. За първия се говори, че е назначен на поста, защото е протеже на всесилната по това време фаворитка на Луи XV мадам дьо Помпадур – „защото чертите на лицето му много ѝ се харесвали, защото е бил най-добрият танцьор във Версайския дворец и защото умеел хубаво да говори за всевъзможни дреболии“.[2]

Междувременно Фридрих вече се е озовал в трудно положение, защото през лятото търпи поражения: от австрийците при Колин и от руснаците при Грос Ягерсдорф. Австрия окупира Силезия, ала руснаците се оттеглят и не се възползват от победата си. Австрийският канцлер Венцел Антон фон Кауниц вижда в това шанс за смазване на пруския крал и агитира френското командване за съвместна атака.

Съотношение на силите[редактиране | редактиране на кода]

В историографията съществуват две главни становища за числеността на двете армии. В единия случай съотношението е около 2:1, докато в другия е още по-голямо в полза на съюзниците. Автори като Майкъл Клодфелтър приемат, че френско-имперските сили са около 41 – 42 хиляди души. Така смята и българският историк Александър Стоянов. От друга страна, френският изследовател на Луи ХV Оливие Берние заявява, че те са 60 хиляди – 24 хиляди французи и 36 хиляди войници от германските държави, събрани по молба на Мария Терезия, но неподлежащи на общ ред и стратегия. Данните за пруската армия се различават по-слабо: 21 хиляди при Клодфелтър, 25 хиляди при Берние. Едно е ясно – пруският крал е в много по-неизгодно положение и трябва да разчита на някаква изключителна стратегия, за да изкопчи победата.

Атака на пруската конница при Росбах, худ. Йохан Крищоф Фриш

Ход на сражението[редактиране | редактиране на кода]

Субиз и Хилдбургхаузен не подценяват силата на прусаците и се стремят да избегнат тежко сражение с много жертви. Пред тях стои и проблема със снабдяването, което е на критично ниско ниво. Повечето им войници нямат палатки за студеното време, храната и оръжието не достигат, а изпратените от северната армия подкрепления нямат дори обувки. Ето защо те предпочитат да заобиколят пруските линии и оказвайки се в позиция, която ги прави уязвими, да ги принудят да се оттеглят. Един контингент започва обходна маневра от юг, тоест от лявата страна на пруския строй. Фридрих забелязва това движение и сред войската му настъпва раздвижване, което Субиз погрешно взема за подготовка за отстъпление. Това става причина за спад в предпазливостта му.

Всъщност пруският крал не мисли да отстъпва, а вижда чудесен шанс да победи при условия, в които численото превъзходство е останало без значение.[3] Великолепно прикривайки се зад ниските хълмове в района, прусаците се придвижват срещу обхождащите части на противника. Командирът на артилерията Карл Фридрих Молер успява да прехвърли 18 оръдия и да създаде на хълма Янус скрита батарея. Командирът на конницата Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц заема позиции с всичките си 38 ескадрона. Така към четири часа следобед (което е скоро преди смрачаване) разтеглените линии на Субиз внезапно са подложени на обстрел, а когато това ги довежда до объркване, са атакувани от скритите конници. Битката е ожесточена и продължава само 40 минути. В нея генерал Зайдлиц е ранен, но не се оттегля.[4] Въпреки че французите се бият с присъщата си храброст, са принудени да се оттеглят. Малко по-късно заемат първоначалните си позиции, но опасността от генерална атака на прусаците не се осъществява.

Паметен камък за битката при Росбах

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Пруската армия дава само 165 убити и 376 ранени. Нито един прусак не е взет за пленник. От съюзниците са убити и ранени общо 3000 души, към които трябва да се добавят и 5000 пленници.[5] Френско-имперската армия не е разбита и продължава да бъде по-многобройна, но готовността ѝ да воюва е унищожена. Тя се оттегля и позволява на Фридрих бързо да се отправи срещу другия си противник – австрийците в Силезия. Точно месец по-късно те търпят съкрушителното поражение при Лойтен и също отстъпват. Тези две победи придават на Фридрих ореола на непобедим герой. Засега те спасяват неговата малка страна. Окуражават английския крал Джордж II да се върне във войната след като германското му владение Хановер е подписало капитулацията си. До известна степен те бележат обрат, който в крайна сметка ще осигури победата на Великобритания и оцеляването на Прусия.

От друга страна, поражението при Росбах като с магическа пръчица отстранява френската заплаха за Прусия. Субиз е подложен на страхотна критика от враговете си във Версай. Те дори твърдят, че това е загуба само за него, не за страната им. Налага се да бъде сменен, което разклаща позицията на Помпадур. Именно в този момент (според легендата) тя се опитва да успокои Луи ХV с думите „След нас и потоп!“.[6] За жалост френското участие във войната продължава да е свързано с глупави, но болезнени поражения. Скоро това налага преосмисляне на стратегията (виж Трети версайски договор) и насочване на усилията главно към колониите, срещу които Великобритания лакомо се е нахвърлила.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тези цифри са по Michael Clodfelter, Warfare and Armed Conflicts: a Statistical Encyclopedia of Casualty and Other Figures 1494 – 2007, Jefferson 2008, p. 83
  2. Георги Дерманчев, Нова и най-нова история, том 2, София 1925, с. 551
  3. Александър Стоянов, Битката при Росбах 1757 г., на сайта на клуб Военна история
  4. 1757-11-05 – Battle of Rossbach, на сайта Kronoskaf.com
  5. Clodfelter, Warfare and Armed Conflicts..., p. 83
  6. Мадам дьо Помпадур: След нас и потоп, на сайта Жената днес