Битка при Самоково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Самоково
Втора сръбско-турска война
Информация
Период януари 1878 г.
Място Самоково, Сърбия
Страни в конфликта
Civil Flag of Serbia.svgКняжество Сърбия Флаг на Османската империя Османска империя
Сили
Милойко Лешанин Мехмед бег

Битката при Самоково през януари 1878 е битка от Втората сръбско-турска война. В нея османски войски (предимно албанци) удържат сръбското настъпление в долината на река Топлица и осуетяват завладяването на Косово от сърбите. Заради упоритата отбрана Самоково е наречен „втория Плевен“ в алюзия за станалите малко по-рано сражения между турци и руснаци в Северна България.[1]

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Самоково (наричан също и Самоков) е тесен планински гребен, който се извисява над десния бряг на Топлица южно от Куршумлия. След падането на Ниш в края на декември тук се укрепяват три батальона редовни и известен брой нередовни бойци начело с Мехмед бег със задачата да не допуснат сръбски пробив в направление към Прищина. Срещу тези сили настъпва Моравският корпус с командир полковник Милойко Лешанин.

След като на 7 януари завладява Куршумлия, Лешанин предприема няколко фронтални нападения срещу Самоковската позиция, най-сериозните от които са на 19 и на 22 януари. При първия щурм (19 януари) сърбите преодоляват стръмните склонове и предните албански окопи. Те достигат подножието на главния редут, разположен на върха на гребена, но са върнати назад от силния огън на защитниците и започналата снежна виелица. Дочаквайки подкрепления (една дивизия) от Тимошкия корпус, три дни по-късно Лешанин атакува отново по фронта. Атаката е спряна на 30 m от редута, когато албанците контраатакуват левия сръбски фланг откъм рида Радан.

В двата щурма сърбите губят между 800 и 1000 убити и ранени войници. Опитите за овладяване на Самоково са преустановени след известието, че сръбският съюзник Русия е сключила примирие с турците в Тракия.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2. Београд, Геца Кон, 1934, стр. 185 – 186 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, 13 март 2016)
  2. Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Књига 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985, стр. 100 – 101