Битка при Щатлон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Щатлон
Тридесетгодишна война
Битката при Щатлон, худ. Себастиан Вранкс
Битката при Щатлон, худ. Себастиан Вранкс
Информация
Период 6 август 1623 г.
Място Щатлон, Вестфалия (Германия)
Страни в конфликта

Arms of the Electoral Palatinate (Variant 1).svg Курфюрство Пфалц

Banner of the Holy Roman Emperor with haloes (1400-1806).svg Свещена Римска империя
Catholic League (Germany).svg Католическа лига

Командири и лидери

Arms of the Electoral Palatinate (Variant 1).svg Кристиан от Брауншвайг

Catholic League (Germany).svg граф Йохан Церклас фон Тили

Сили

15 000

20 000

Битка при Щатлон в Общомедия

Битката при Щатлон (Stadtlohn) се състои на 6 август 1623 г. в района Вестфалия (Германия) на десетина километра от границата с Обединените провинции на Нидерландия.[1] Тя е част от Тридесетгодишната война, последна от Чешко-пфалцкия етап и е решителна за съдбата на пфалцкия курфюрст Фридрих V, водач на протестантите в тяхната борба с крайния католик – император Фердинанд ІІ.

От едната страна стоят 15 000 протестанти начело с Кристиан от Брауншвайг, от другата – 20 000 католици, водени от опитния и непобеден граф Йохан Церклас фон Тили. Резултатът е категорична победа на Тили, което довежда до прекратяването на всякаква съпротива срещу императора.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан от Брауншвайг

Херцог Кристиан от Брауншвайг се включва във войната през 1621 г., след което с помощта на наемници, платени от Англия съставя армия от около 15 000 души. През 1622 г. той и другият протестантски генерал Ернст фон Мансфелд постигат някои успехи. Окуражени, те подновяват действията си през лятото на 1623 г. Брауншвайг тръгва към страните от Долносаксонския имперски окръг с надеждата да получи подкрепления от тях, но походът му е открит от Тили. Решен да не допусне сливането на двете протестантски армии, той започва преследване.[2] След едномесечни маневри по-дисциплинираната армия на Тили настига протестантите и им попречва да се спасят в Нидерландия. Кристиан заема хълм край градчето Щатлон, където войниците му отбиват първите имперски атаки. Надъхвани от генерала си католическите войски се втурват все по-ожесточено напред, След двучасов бой фланговете на Брауншвайг, на които се намира конницата, са разбити и панически отстъпват. Общият дух на протестантската армия спада, центърът също опитва да побегне, но голямо блато в тила му попречва. Така хиляди войници се оказват обградени и безжалостно избити или пленени. В плен падат и двама от херцозите на Ваймар.[3] Каква е точната цифра е спорен въпрос, но повечето източници са съгласни, че оцеляват само две хиляди протестантски бойци. Между тях е и унизеният им командир.

Щом разбира за поражението, Мансфелд се отказва от съпротивата и също се изтегля на нидерландска територия. Фридрих V опитва да сключи примирие с Фердинанд ІІ, но не успява и трябва да напусне родните си земи, както и Свещената римска империя изобщо. С това приключва неговото лидерство на протестантския свят.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Поражението стимулира създаването на мощен антихабсбургски съюз от Франция, Англия, Обединените провинции, Дания, Швеция, Бранденбург, Савоя и Венеция. Това обаче е крехка структура, която така и не съумява да действа ефективно. Инициативата за подновяване на войната поема датският крал Кристиан ІV,[4] който през 1625 г. урежда субсидии от страна на Франция и Нидерландия и така започва Датския период на Тридесетгодишната война.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Battle of Stadtlohn, на сайта worldhistoryproject.org, посетен на 11 януари 2020 г.
  2. Александър Стоянов, Тридесетгодишната война, София 2015, с. 116
  3. The Cambridge Modern History, vol. IV, 1906, p. 86
  4. Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, т. 4, В. Търново 1993, с. 138